Колко е странно когато видиш миналото ти да минава покрай теб, хванал за ръка любимата.
Колко е странно да видиш реалността и в миг да се счупи всичко което си искал да имаш с миналото си в твоето настояще.
Колко е странно, ами ако се бяхте засекли?
Секундите бяха прераснали в минути, докато минаваше на отсрещния тротоар и момичето, което стоеше до него с ярко червеното червило вървеше бавно, толкова бавно сякаш нарочно, за да успееш да видиш с точност всички детайли в нея, заради които сега ти седеше на отсрещния тротоар.
Стори ти се, че поглежда към теб точно в края, точно когато вече се скриваше от погледа ти, защото знаеше, че той чувства, че си наблизо, но в този момент просто обърна поглед, за да избягаш от момента, който си чакала.
Обърна се и видя твоето мъничко настояще да яде от супата си и да се усмихва на татко си. Поседя още секунда-две така зареяна... и все пак нищо не се беше променило, всичко си остана скрито в секундите, в които миналото мина през настоящето ти и пак си отиде.
автор: Светлана Момчева
Ако обичате да разказвате истории, имате вдъхновение и интересен непубликуван текст, който искате да споделите с повече читатели - станете автор в Dama.bg
НАЗАД
