7:00
Събудих се. Мама още спи. Ще посмуча онези така странни израстъци на едното си краче.
7:15
Скучно ми е! Мама още спи. Намерих още едно краче и май ще посмуча и тези израстъци.
08:00
Мама се събуди! Нищо не закуси, отиваме някъде. А защо не хапна? Ще я ринта няколко пъти, за да ѝ напомня за себе си. Никакво внимание! Сърдя се. Ще подремна за малко.
09:30
Срещу мен насочиха нещо ужасно, което сякаш ме гъделичка отвън... Наричат го ултразвук или нещо подобно. От ужас започнах да смуча всички крайници, до които стигам. Мама и някаква леличка дълго време ме уговаряха да се обърна и да им покажа "пола". Какво ли е това?!? Не успях да разбера, затова им обърнах гръб.
10:00
Дадохме кръв за изследвания. Мама изпи един сок и много се зарадва. Казва, че трябва да отидем при баба. Ритнах я в пикочния мехур - спря да се радва, а до баба стигнахме за броени минути.
10:30
Най-после хапнахме! Заспах под звуците на нежно говорене и гладене по коремчето на мама.
12:00
Мама отиде при лекаря, който гледа зъбите. Само не успях да разбера защо сърцето ѝ биеше така учестено... Само дето ме събуди.
16:30
Още едно шумно нещо! Това се нарича ТАТКО. Що за глупав навик да викаш до корема на мама: "Ехо! Тук ли си?" Интересно, къде бих могъл да отида?! Само чакай да изляза, ще ти покажа какво е някой постоянно да ти крещи, когато общува с теб! Ще ти го върна тъпкано за всички тези месеци, през които ми крещиш и ме будиш. Ще си платиш за всичко!
17:00
Прибираме се вкъщи. Отново някакъв шум. Мама казва, че това е автобус. Ритах я колкото сили имах, но никакъв резултат. От мъка започнах да смуча едината си ръчичка.
17:05
Всъщност май другата ми ръка е по вкусна...
18:00
Вкъщи е тихо. Вече мога да поспя.
20:00
Мама пресоли ориза и каза на татко, че "бебето е виновно". От обида я ритнах силно в корема.
21:00
Хапнахме. Сега гледаме телевизия.
23:00
Събудих се! Мама си мисли, че сега ще си легне да спи. Няма да стане. Искам да си играя на въртележка.
01:00
Уморих се! Мисля да дремна малко. Нека и мама си почине...
НАЗАД
