Тя отново е там, борейки се в тъмното с най-големия си враг - споменът за теб. Всяка нощ изглежда като поредното бойно поле, което отново трябва да завладее. Дълбоко тъмно море, пълно с въпроси без отговор, с „ами ако...“ и с нежелани спомени.
Всяка вечер е различна. Понякога се чувства достатъчно силна, за да се бори със собствените си мисли и решава, че просто ще спи. Друг път се отдава на слабостта си и решава да те набере само за да чуе гласа ти. Оказва се, смятайки, че това е лоша идея. През по-голямата част от нощта си спомня за теб и дори плаче, докато заспи.
Бори се с тези нощи сама. Спомня си ясно онази септемврийска вечер, когато я държеше в ръцете си и ѝ прошепваше думите, които копнееше да чуе толкова отдавна. Все пак ти реши да ѝ кажеш, че си тръгваш и че е време да те пусне. А тя искаше да се бори. Искаше да се бори за любовта, която някога сте имали. Искаше да остане, за да опитате отново. Искаше да е до теб.
Измина година, а тя се събужда всеки ден, правейки едно и също. Опитва се да е заета, за да не мисли за теб. Но споменът за теб се връща, когато най-малко го очаква. Толкова е несправедливо, защото иска да забрави за теб, въпреки че те обича ужасно много. На сутринта отново е усмихната, за да скрие сълзите, които е проляла през нощта.
Щастлива е, че отново си намерил любовта. Но всяка нощ тя желае да е твоето момиче. Всяка нощ иска да ѝ се обадиш и да я попиташ как е. Страшно ѝ липсваш и макар да знае, че тя на теб не ти, в края на деня ти желае щастие и се надява, че един ден ще може да си прости за това, че те е изгубила.
Тя е силна и знае, че може да се справи. Може да живее без теб, защото вече го е направила, преди да те срещне. Един ден ще може да се смее и да се усмихва, без дори да мисли дали си доволен от живота си. Някой ден ще намери любовта, когато най-малко го очаква. Един ден, когато най-сетне спечели всички битки, вече няма да мисли за теб. Споменът за теб вече няма да ѝ причинява болка. Ще спечели и ще обича себе си повече, защото ти взе цялата ѝ любов и си тръгна...
Един ден ще намери някой друг и когато това се случи, се надявам, че това ще те накара да осъзнаеш, че си загубил нещо много ценно и нямаш шанс да си го върнеш.
НАЗАД
