Всеки ден, всеки час, всеки миг. И просто така те обичам, без да си до мен. И просто така си част от мен, част която не се отучи да боли. И просто така цялото ми същество е при теб, в мислите, в мечтите сме едно, разбираме се чудесно… колко хубаво звучи. И просто така без теб се уча да живея, живея всеки ден. И просто така заспиваш до мен на празната половина. И просто така съм в твоите ръце.

Всичко, което след теб остана, е едно нищо, но сега е всичко, така както преди ти бе за мен.

И просто така нося вътре в себе си цялата тази любов към теб. Любов, която не допълва, любов, на която не ѝ провървя, любов без бъдеще, без настояще, любов, от която боли и любов, която ранява, но истинска и силна като корените на дърво.

И все още чакам чудото, което няма да се случи. И все още те искам до мен може би за минутка да те погледам, да ти се насладя ,може би, за да помълча, може би, за да те прегърна, може би за още малко време преди напълно да се откажа. Може би, за да те целуна, може би, за да ме обичаш още малко, може би просто ти си моят наркотик.

И просто така аз продължавам да те обичам. Теб или представата за това, което можехме да бъдем, ако…

Не било писано, не сме един за друг и едва ли някога ще бъдем. След време всичко отминава… почти. След време всичко отминава, остава само споменът да горчи и друга любов се появява, отнасяйки далеч назад стари любови, болки и мечти.

И един ден той се появява – точният човек за теб, този, който завинаги остава. Този, който е чаканият лек. Този, който ще те накара да забравиш и този, с когото ще продължиш напред. Появява се този, с когото наново всичко ще градиш, с когото отново ще бъдеш щастлив и цял. И ще разбереш защо с никой друг досега не се е получавало!

Автор: Мария Досева