Здравей.
Здрасти.
И пет минути по-късно почти всичко ти е ясно.
Кой стои срещу теб.
Какво иска от живота.
Какво иска от теб.
Какво можеш да очакваш.
Какво не трябва и да си помисляш.
Филмът е изгледан много преди да е стигнал до големия екран.
Колко отегчително.
Кога хората станаха така скучни и неспособни да изненадват?
Един цвят в един нюанс и толкова.
Крещящо предвидимо и приспивно.
Или може би пък просто аз съм нахален мечтател.
Представяйки си нея.
Като много пъстра.
Цветна в милион нюанса.
Странна.
Малко луда.
Понякога сериозна.
Понякога като дете.
Пропуснала да прочете сценария, който следват всички.
Забравила да живее, за да угажда на хорските мнения.
Не блуждаеща, а с ясна цел, към която върви по нейн си необичаен начин.
Изпитваща ужас да не е в крак с модата, за да не се разкиха от стадото, понеже е алергична към овце.
С тежка дамска чанта, но защото винаги носи вътре по някоя книга.
Безобразно претенциозна, но само към себе си.
Скромна.
Земна, но от друга планета.
Изпълнена със жар, страст и огън.
И най-вече, такава за която постоянно научаваш по нещо ново.
Защото всеки ден е различна.
Такава ще е тя.
Такава е тя.
Някъде там.
НАЗАД
