X

Един трогателен урок за насилието в училище

от в 10:25 на 27.06.2016 в Свободно време | Интересно


Един трогателен урок за насилието в училище

Един трогателен урок за насилието в училище

Всички знаем, че белезите от психическо насилие са често невидими, но остават дълбоки следи в душата ни. Затова е важно да научим децата си да не нараняват, да не се подиграват, да бъдат добри... Но при децата думите невинаги са достатъчни, докато образите говорят много по-силно. Затова една учителка от Англия решава да предаде урока за психическото насилие чрез интересна и въздействаща асоциация.

Роузи Дютън използва две ябълки, за да покаже нагледно резултата от психическото насилие в училище. За една седмица постът ѝ е споделен стотици хиляди пъти. Ето какво пише учителката:

„Днес в клас представих на децата две ябълки (децата не знаеха, но преди клас многократно удрях едната ябълка в пода, но нямаше да забележите, защото и и двете ябълки изглеждаха перфектно). Говорихме си за ябълките и децата казаха, че и двете ябълки изглеждат еднакво – червени, с еднакъв размер, апетитни.

Тогава взех ябълката, която бях удряла в пода и казах на децата, че не харесвам тази ябълка, че я мисля за противна, цветът ѝ е ужасен, а дръжката – твърде къса. Казах им, че понеже не я харесвам, те също не трябва да я харесват и трябва да я обиждат.

Някои деца ме гледаха така, все едно съм откачила. Въпреки това започнахме да си предаваме ябълката и да я обиждаме – „Ти си една миризлива ябълка”, „Не знам защо въобще си се родила”, „Сигурно си пълна с червеи” и т.н. Направо разкъсахме горката ябълка, дори започнах да я съжалявам.

Тогава започнахме да си предаваме другата ябълка, но този път я обсипахме с мили думи: „Ти си прекрасна ябълка”, „Имаш страхотна кора”, „Имаш красив цвят” и т.н.

Вдигнах ябълките и отново поговорихме за приликите и разликите, но нямаше промяна – и двете ябълки все още изглеждаха еднакво.

Тогава разрязах двете ябълки. Тази, към която бяхме мили, беше чиста, свежа и апетитна. Ябълката, към която бяхме жестоки, беше набита и развалена отвътре.

Децата веднага разбраха. Това, което видяхме в ябълката – нараняванията, пихтията и отчупените парчета, това се случва на всеки един от нас, когато някой ни наранява с думи или действия.

Когато хората са тормозени, особено децата, те се чувстват ужасно отвътре, но понякога не го показват и не казват как се чувстват. Ако не бяхме разрязали ябълката, никога нямаше да разберем колко болка сме ѝ причинили.

Споделих с децата мое лично преживяване от миналата седмица, в което един човек ме нагруби. Външно изглеждах нормално, все още се усмихвах. Но вътрешно този човек ми беше причинил много болка със своите думи и все още ме болеше.

За разлика от ябълката, ние имаме възможността да спрем насилието. Можем да научим децата, че не е редно да се обиждат помежду си и да им обясним как се жестоките думи влияят на хората. Можем да научим децата си да отстояват себе си и да се защитават помежду си, за да спрем насилието, точно както едно момиченце днес отказа да обиди ябълката.

Вредата ще расте и расте, ако никой не направи нищо против насилието. Нека изградим едно общество от мили, състрадателни деца. Защото езикът няма кости, но е достатъчно силен, за да разбие едно сърце. Затова бъдете внимателни с думите, които изричате.”



Теми   деца | насилие | урок | училище

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.