Един висш китайски чиновник имал единствен син – неглупаво момче, но нетърпеливо и нестарателно. Той в нищо не проявявал усърдие и знанията му били повърхностни. С каквото и да се захванел, той го изучавал до край, но набързо и не се задълбочавал в него.
Баща му, обезпокоен от този факт, един ден отишъл при един мъдрец, за съвет.
Мъдрецът предложил на бащата да изпрати сина си в школа по бойни изкуства, написал на едно листче нещо и го дал на бащата, който трябвало да предаде бележката на сина си, когато завърши школата и се завърне у дома.
Тъй като парите не били проблем, бащата записал сина си в най-добрата школа по бойни изкуства в страната.
Момчето започнало да тренира в школата, но скоро му омръзнало да повтаря еднообразните движения и казал на своя учител:
- Учителю, колко трябва да повтарям едно и също? Не е ли време да изучавам истинското бойно изкуство, с което се слави вашата школа?
Майсторът нищо не отговорил, но позволил на момчето да повтаря движенията на старшите ученици и скоро юношата научил много прийоми.
След като вече бил отработил всички удари, юношата, доволен от себе си, се запътил към родната си къща. Пътят вървял покрай голяма поляна, посредата на която, младежът видял някакъв старец, който тренирал удар с една ръка. И докато юношата заобикалял поляната, старецът без умора повтарял все същия този удар.
- Ей, старче! – викнало момчето. – Какво млатиш въздуха! Така или иначе няма да надвиеш дори дете!
В отговор, старецът предложил на юношата първо да опита да го победи, пък после да се смее. Момчето приело предизвикателството. Десет пъти той опитвал да нападне стареца и десет пъти старецът го повалял на колене със същия единствен удар на ръката – този, който без умора отработвал. След десетия път юношата вече не можел да продължи боя.
- Бих могъл да те убия още с първия удар! – казал старецът. – Но ти си все още млад и глупав. Върви си по пътя.
Юношата засрамен си тръгнал. Когато пристигнал в родната си къща, баща му, както му бил заръчал мъдрецът, му предал бележката. Младежът разгърнал бележката, на която било написано: "Един удар, доведен до съвършенство, струва повече от сто недоучени".
НАЗАД
