"Рядко ми остава време да ти благодаря. Да ти благодаря, че си винаги до мен, че търпиш моите непрестанни мисли, лавинообразни чувства и несмислени брътвежи. Знаеш, често се обърквам, губя пътя си, страхувам се, самообвинявам се и разигравам безсмислени сценарии в главата си. Оставям живота да мине покрай мен, рядко го хващам за ревера в желанието си времето да поспре, за да осъзная накъде съм тръгнала.
Позволявам на околните да барабарят, като капки от дъжд, по моето съзнание, капки които оставят кални следи. През изцапаното от тях стъкло виждам света и смятам, че той е реален, но всъщност те го изкривяват и моделират според своите кристални решетки.
Ежедневно си слагам различни маски, за да те скрия, а под бронята от привидно самочувствие, самоирония и претенция за самостоятелност се криеш ти. Защо те крия ли? Защото ме е страх да не те нараня, да не те нараня аз, да не те наранят околните, да не те оголя пред света. Ще попиташ, но защо, срам ли те е от мен? Не, не ме е. Когато си бил прострелян от копията на живота нееднократно искаш да имаш свой оазис, знаеш че той е скрит дълбоко в теб, рядко ти остава време за него, понякога дори го забравяш, но всъщност той е твоята сърцевина. Именно това си ти, мое вътрешно аз."
Питам се тогава, след като най-красивото се крие вътре в нас, защо го потулваме и почерняме с непрестанни мисли, защо не му даваме шанс то да ни води, а непрекъснато се сравняваме с останалите, чакаме тяхното одобрение като послушковци без мнение, а вътрешно сме неудовлетворени, ядосани и нервни?
Няма как да вървим по чужд път и да се чувстваме себе си. Няма как да не живеем своето собствено приключение и да чувстваме, че вървим в правилна посока.
Когато се почувствате подтиснати и неудовлетворени, поспрете за минутка, изчакайте мислите в главата ви да се успокоят и се обърнете към своето аз, то ще ви обгърне с топлота, разбиране и мъдрост, която не подозирате, че носите със себе си.
В този живот има няколко истини, които често забравяме:
- Вашето вътрешно аз е единствената същност, с която ще прекарате целия си живот
- Имате власт да променяте единствено себе си
- Уважавайте вътрешния аз на околните
- Не им позволявайте да ръководят вашия път
- Това, което е добро за тях не е задължително добро за вас
- На тази земя сме, за да се учим от своите грешки, а не от чуждите
Движещата сила на вселената е любовта, а тя започва с любов към себе си
Тази вечер аз написах това писмо до своето вътрешно аз, за да му покажа, че не съм го забравила, че всички подскачащи мисли, които си въртят в главата ми започват да се избистрят и подреждат, ще препрочитам този кратък текст винаги, когато почувствам, че губя пътя си. Вие също можете да имате това усещане. Отделете си няколко минути, послушайте душата си и напишете писмо до своето вътрешно аз, покажете на своята същност, че не сте я загърбили, че знаете, че вървите по криволичещата пътечка на живота, че тя има множество разклонения, но вие искате да изберете пътните знаци, които ще ви отведат към вашите лични уроци.
НАЗАД
