"Рядко ми остава време да ти благодаря. Да ти благодаря, че си винаги до мен, че търпиш моите непрестанни мисли, лавинообразни чувства и несмислени брътвежи. Знаеш, често се обърквам, губя пътя си, страхувам се, самообвинявам се и разигравам безсмислени сценарии в главата си. Оставям живота да мине покрай мен, рядко го хващам за ревера в желанието си времето да поспре, за да осъзная накъде съм тръгнала.

Черен петък 2026 – виж магазините и датите

Позволявам на околните да барабарят, като капки от дъжд, по моето съзнание, капки които оставят кални следи. През изцапаното от тях стъкло виждам света и смятам, че той е реален, но всъщност те го изкривяват и моделират според своите кристални решетки.

Ежедневно си слагам различни маски, за да те скрия, а под бронята от привидно самочувствие, самоирония и претенция за самостоятелност се криеш ти. Защо те крия ли? Защото ме е страх да не те нараня, да не те нараня аз, да не те наранят околните, да не те оголя пред света. Ще попиташ, но защо, срам ли те е от мен? Не, не ме е. Когато си бил прострелян от копията на живота нееднократно искаш да имаш свой оазис, знаеш че той е скрит дълбоко в теб, рядко ти остава време за него, понякога дори го забравяш, но всъщност той е твоята сърцевина. Именно това си ти, мое вътрешно аз."

Питам се тогава, след като най-красивото се крие вътре в нас, защо го потулваме и почерняме с непрестанни мисли, защо не му даваме шанс то да ни води, а непрекъснато се сравняваме с останалите, чакаме тяхното одобрение като послушковци без мнение, а вътрешно сме неудовлетворени, ядосани и нервни?

Няма как да вървим по чужд път и да се чувстваме себе си. Няма как да не живеем своето собствено приключение и да чувстваме, че вървим в правилна посока.

Когато се почувствате подтиснати и неудовлетворени, поспрете за минутка, изчакайте мислите в главата ви да се успокоят и се обърнете към своето аз, то ще ви обгърне с топлота, разбиране и мъдрост, която не подозирате, че носите със себе си.

В този живот има няколко истини, които често забравяме:

  • Вашето вътрешно аз е единствената същност, с която ще прекарате целия си живот
  • Имате власт да променяте единствено себе си
  • Уважавайте вътрешния аз на околните
  • Не им позволявайте да ръководят вашия път
  • Това, което е добро за тях не е задължително добро за вас
  • На тази земя сме, за да се учим от своите грешки, а не от чуждите
  • Движещата сила на вселената е любовта, а тя започва с любов към себе си

Тази вечер аз написах това писмо до своето вътрешно аз, за да му покажа, че не съм го забравила, че всички подскачащи мисли, които си въртят в главата ми започват да се избистрят и подреждат, ще препрочитам този кратък текст винаги, когато почувствам, че губя пътя си. Вие също можете да имате това усещане. Отделете си няколко минути, послушайте душата си и напишете писмо до своето вътрешно аз, покажете на своята същност, че не сте я загърбили, че знаете, че вървите по криволичещата пътечка на живота, че тя има множество разклонения, но вие искате да изберете пътните знаци, които ще ви отведат към вашите лични уроци.