Тялото на кипърската студентка Анастасия Адамиду, която загуби живота си във фаталния влак в Темпи, беше идентифицирано в петък сутринта. Нейният любим Димитрис се сбогува с нея с най-милите и трогателни думи. Ето какво написа той във Фейсбук:
„Красавице моя, любов моя, вече ми липсваш повече, отколкото можеш да си представиш. Не знам какво ще правя без теб до мен, защото ти беше моята опора, моята мечта, моят живот. Днес трябваше да сме заедно, както всеки уикенд от септември до сега, но сега съм сам в нашия град Солун, който ти обичаше толкова много (може би го обичаше малко повече от мен).
Идвах като всеки петък, но теб те няма. Беше така няколко месеца, докато се върнах от Атина и останахме заедно, донесох мебелите и построихме къщата си. През септември, когато заминах за Атина, изглеждаше невъзможно, но с любовта си успяхме да стигнем до тук, почти до лятото, когато вече нямаше да се разделяме в понеделник и да се срещаме отново в петък. Когато ще ме чакаш на вратата да ме прегърнеш или аз на гара „Лариса“ да те целуна и да бъда най-щастливия човек до следващия уикенд, когато щеше да си до мен и да те докосвам.
Вече не знам какво да очаквам, защото двамата бяхме едно и всичките ни мечти и планове бяха споделени. Иска ми се да можех да бъда с теб във влака, защото беше мой ред да дойда този уикенд. Иска ми се да не беше сама и аз да бях там с теб, и да те защитавам както винаги, защото си казахме, че ще преминем през всичко заедно.
Пътувахме толкова много заедно, a не ме взе със себе си, остави ме сам и не знам какво да правя. Имахме толкова много мечти, които си бяхме казали, че ще сбъднем, казахме си, че ще сме заедно завинаги, а сега съм тук за двама ни, да докажа, че мислехме това категорично. Когато те видя отново ще ти кажа, че успяхме и че те обичам, както ти казах, когато те оставих във вагона. Дано съм те зарадвал, защото и аз бях щастлив заради теб.
Единственото нещо, за което се радвам е, че никога не съм крил от теб колко много те обичам и държа на теб и ти го знаеше. Не съм спал дълбоко и почти изобщо от понеделник вечерта, когато спахме заедно, защото те чакам, а ти вече не идваш да ме прегръщаш и не заспиваш върху мен, както ти харесва. Може и да не съм ти го казал тогава, но когато легна и те целунах по челото, това имах предвид.
Винаги ще бъдеш моето момиче, моята усмивка, моята мечта. Винаги ще чакам с нетърпение да те видя, както всеки делничен ден очакваме с нетърпение уикенда, просто сега ще трябва да почакаме още малко. Надявам се, че си добре, където и да си. Някой ден ще дойдеш и ще ми кажеш да спра да се тревожа, защото вече не зависи от мен да те правя щастлива и да се грижа за теб, както винаги. Сбогом, сърце мое. Целувам те и те чакам в прегръдките си всяка вечер. Твой съм, както ти отговорих, когато ме попита. Обичам те завинаги!"
НАЗАД
