X

Една жена с неизлечима диагноза разкрива дали можем сами да вземем решението да бъдем здрави

от в 14:30 на 02.11.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


Една жена с неизлечима диагноза разкрива дали можем сами да вземем решението да бъдем здрави

Една жена с неизлечима диагноза разкрива дали можем сами да вземем решението да бъдем здрави

Соня Момчилова e журналист, писател и пиар експерт. Работила е като мениджър „Корпоративни комуникации” в bTV Media Group. Тя има над 20 години опит в публичните комуникации. Била е директор на пресцентъра на Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и на Министерство на транспорта и комуникациите. Соня Момчилова e специализирала в Холандия, Англия, САЩ и Белгия. Животът й тече на пълни обороти, докато един ден не се сблъсква с тежка и неизлечима диагноза - множествена склероза. Как приема тя новината, как се променя живота й и как успява да живее със заболяването си, можете да научите от самата нея в нашето интервю. 

- Какво бе първото нещо, което си помисли, когато разбра диагнозата си?

Случи се! - Това си помислих. Беше неизбежно. Когато живееш в конфликт макар и неосъзнат докрай поради твърдото оставане в матрицата няма начин да не те спре нещо, за да си помислиш. Да те раздруса така, че да ти се наместят керемидите. Е, с моите така се получи. Така ме разлюля, че две седмици не знаех кое е ляво и накъде дясно. Как да си сваля пижамата и да се кача по стълбите. Момент, в който губиш всички опори и световъртенето става дотам субективно, че си казваш: май съм на въртележката, от която няма слизане. Уплаших се, разбира се. Не знаех нищо за болестта, нищо за нрава й, нищо за намеренията й. Можеше и за месец да се развие дори за дни. А можеше…Впрочем, оказа се, че лекарите са истински безпомощни пред автоимунните заболявания. Просто нищо не знаят за тях. Това е истината. С пациентите се експериментира. Пипа се на тъмно, както се казва и се правят някакви статистики, които се отчитат на конгреси и симпозиуми.

Автоимунното заболяване е гражданска война на личния ти организъм, неговото дълбоко осъзнато, мъдро „не“ на издевателството, което си самоналагаш. Когато сам не прецениш, че всичко е с мярка, „с бога и прилика“ , както старите хора са казали, тогава съвършеният механизъм заложен ни от Твореца просто се задейства. И ти идва подаръка – слизане в себе си. Там неслучайно древните са изпратили Персефона, за да намери дълбоката тайна на сътворяващата женственост. И ако слезеш хладнокръвно, ако се огледаш, ако чуеш ехото на собствения си глас имаш реалния шанс да се запознаеш със себе си. Това ако не е подарък! Дано не прозвучи като кокетство или самонадеяна изцепка, но така мисля.

Но да се върна на първите мисли дори на най-първата, помня я както днес – ще мога ли с тези, тежки ръце да прегръщам отново?

- Опиши ни живота си преди и след нея?

За моята кариера може да се прочете в Гугъл. Дългогодишен журналист съм. След това политически пиар. Продуцент. Автор на книги, статии, телевизионни формати.

Преди животът ми преминаваше под егидата „Патология на дебюта“, така след като ми лепнаха диагнозата осмислих ведрата готовността с която сменях, амплоа, местоработи, приемах предизвикателства и шансове да се изложа много зрелищно. Обичах да съм на ръба и живота щедро ми предоставяше тази възможност. Тъкмо си утъпквах пътеката, затоплях стола, сработвах екипа и изскачаше възможност! Заменях кон за кокошка според благоразумните и рационалните, но на мен ми бяха важни пеперудите в стомаха. Ходенето по въже без осигуряващо въже или как там се казва предпазното съоръжение. После се застоях. Очевидно твърде дълго в политиката. Почти осем години. Бях директор на пресцентровете и говорител първо на Министерство на транспорта и съобщенията, после на Вътрешните работи и след това на Правосъдието. Школата и впечатленията, опита и казусите са неоценими! Нервите и компромисите също оказа се. За човек като мен, който е съвършено непригоден да влезе в схеми и да проумее логиката и „новия морал“ помните ли че и такъв се прокламираше оставането и невъзможността да намери логика и причина да оправдае случващото се, подобна битност е твърде вероятно да оказва болестотворно въздействие. Не казвам, че това е причината, но не бива да се работи там където не работи духа, както е казал Учителя.

След това, тъкмо това правило се опитвах да спазвам. Казах си: сигурно има начин и без компромиси, без лъжи и самозаблуди най-важно. Един професор в САЩ на въпроса, какво да си спестявам ми отговори – всичко, което те натъжава. Явно не беше чувал за България този иначе над осемдесетгодишен доктор. И така. Пак е същото, но съм по богобоязлива. Вярвам че сме на този свят, за да служим не да си прекарваме безметежно. Това е и пътят към здравето. Грижи се за другите. Майка Тереза, майка Гавриила, старците от най-новата източно православна традиция защо са живели дълго и спокойно? Не ме интересува успехът и признанието в материалното му измерение, ето това съм най-доволна, че успях да доживея и то е благодарение на госпожица Болката.

- Какво ти бе необходимо, за да преобърнеш създанието си и начина си на мислене?

Не знам. Слизането в ада, ако приемем, че адът е мястото, в което няма друго освен отчаяние. Стигнах до един момент в живота си, когато взех решението да се откажа от всички „стабилни“ дадености в живота ми, които обаче бяха кухи и лишени от смисъла, който търсех.

Така се озовах един ден, без съпруг, без родителски права, без работа, без пари и без жилище.

Слава богу за кратко. Но тогава ми се стори, че животът свършва. Няма да забравя края на 2014. Струваше ми се, че съм последният оцелял човек на планета, на която въздухът ще свърши след миг.

Може би като се замисля не беше чак толкова страшно, все пак имах жива и прекрасна майка, сестра, която макар и в САЩ нямаше да позволи да свърша до някой контейнер, но липсата на всичко, което мислех до този момент за мое беше отишло в небитието а силите ми бяха свършили.

Зачаках края. Но той както е видно, не дойде. Просто завърши един етап дали добър или лош не е важно вече.

- Как всеки от нас влияе на здравето си и можем ли сами да вземем решението да бъдем здрави?

Ние сме могъщи. Ние сме Негов образ и подобие и във всеки от нас има онази животворяща песъчинка, която е овалян в нечистота бисер. Много са се погрижили да забравим за произхода си и за мисията която имаме да станем човеци от седмия ден. Да се разделим с животното, което ни е поробило и на което плащаме непосилна дан и да си спомним, че сме призвани на среща с високото. Там няма болести. Болестта алтернативните лечители, натуропатите, холистиците, наричат мисъл –форма. Вероятно е така. Тоест точно така е. Но е и резултат на много активни и съвършено повлияващи се от нашите състояния, мисли, действия и внимание – думи, микроорганизми с които съжителстваме. Ако ние сме във връзка с творящата сила, с първоизточника, който знае кое е добре за нас, то няма какво да ни разруши. Но ние вярваме, че е важно „да не се взимаш на сериозно“, „ че е важно да се забавляваш“ , „да изглеждаш, вместо да бъдеш“, „ да се погрижиш за себе си“ и прочее идиотски самовнушения, от които не знам как не ни втръсна!

- Как се промени отношението ти към ежедневните неща, на които обръщаме прекалено много внимание - задръстванията, съседът, който ни дразни или пък счупеното токче на обувката?

Коренно се промени. Или..не съвсем. Все още не ми е все едно, както и по-горе написах, когато продължават да търгуват с доверието и наивността на хората. До сълзи се ядосвам, когато не намирам път към някога на когото знам че имам какво да кажа. Когато гледам нарастващия брой на младежи седнали на пейките в болничните коридори на неврологията, в която ходех… Така ми се иска да се събудят.

- Промени ли се обкръжението ти? 

Решително. Винаги съм била обградена от огромен брой предимно заразени до непоносимост със суета хора. Поради работата ми в медиите и институциите, в които успехът се свързва със заплатата, марката автомобил и дестинацията за празниците. Днес ми е невъзможно да пребивавам повече от половин час на такова място. Преди три години опитах да се върна на висока позиция в телевизията. Тръгнах си полужива след по-малко от година. Заплатата беше чудесна, престижът налице, но работата, работата беше насочена срещу обществото и в угода на шепа собственици, на които дори произхода им не беше ясен. Гледах как по цял ден млади хора, вече изкусни в симулирането на заетост си дават уморен вид и угрижено се саморазболяват от безсмислие. Те си мислеха, че са надхитрили системата. Роби. Хора които продаваме живота си и силите с които трябва да служим на доброто, правдивото, красивото и мъдрото. Е как да сме здрави?! Сега се срещам с невероятни хора. Сами застават на пътя ми. Кацат като ангели, но нали така се явявали ангелите, казват, като човеци.

- Кои са трите най-ценни неща, които научи от това изпитание?

Тук /на този свят/ сме, за да служим.

Няма утре.

Здрав си, когато не забравяш за Бог.

*Соня ще изнесе лекция на тема "Смърт преди смъртта или нелепостта да си болен" в рамките на фестивала "Свободата да бъдеш", който ще се проведе тази събота, 5-ти ноември. Билетите за фестивала за изчерпани, но всеки желаещ може да посети някоя от 5-те безплатни лекции. Записването за тях започва в деня фестивала, от 9 часа. Още подробности можете да разберете тук

 



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.