Любимата "разказвачка на истории" за търсенето на любовта и полета на човешкия дух ни изненадва с нов роман - този път проследяваме вълшебства и опасности в Истанбул през 16 век.
Цена 14,90 лв. лв.
Издателство Егмонт
„Майстора на куполи”
Истанбул от 16 век: пътник без билет пристига в града с изключителен дар за Султана. Джахан е сам в непозната страна, без други земни притежания освен Чота, необикновен бял слон, предопределен да стане част от султанската менажерия. И така започва епично приключение, което ще издигне младежа със скромен произход до най-висшите рангове на султанския двор. По пътя той ще срещне лукави придворни и лъжливи приятели, цигани, укротители на свирепи животни и красивата принцеса Михримах. На гърба на Чота той ще достигне до най-отдалечените кътчета на империята и обратно. И един ден ще влезе в полезрението на султанския архитект, Синан – случайна среща, която ще промени съдбата на Джахан завинаги.
Изпълнен с вълшебства, цветове и разгръщащ се на фона на обществените вълнения от времето на архитектурния ренесанс на Турция, „Майстора на куполи” е впечатляващ разказ за войни, епидемии, забранени чувства и чистата любов между едно момче и неговия слон.
Елиф Шафак
Любимка на хиляди българи, Елиф Шафак е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на 12 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Четири години след издаването си в България „Любов” продължава да присъства в класациите за бестселъри. Творбите на Елиф Шафак са преведени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Пише на турски и на английски, живяла е и на Запад, и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.
Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти… Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден.
Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък.
Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я разтълкуват?
НАЗАД
