Когато Джейми осиновила двете момиченца и увеличила семейството си на шестима членове, тя решила да почете събитието с трогателно писмо, в което обяснява колко много обича двете момиченца, изпратени ѝ от съдбата.

Ето какво пише Джейми в писмото си:

„До моите осиновени дъщери,

Много пъти съм ви наричала с това свещено наименование – „дъщери“, но днес е малко по-различно.

Днес няма скрит подтекст, няма бележки под линия, няма „нещо такова, ама не съвсем“. Днес не съм вашата приемна майка, днес не ви обичам „като мои собствени“. Днес сте напълно, изцяло, истински и завинаги мои дъщери.

Вие бяхте оставени в дома ни, бяхте доведени в нашето семейство и ние избрахме да ви обичаме като дъщери. Бяхме го решили още преди да ви обикнем, но любовта наистина се случи. След като се появихте в семейството ни, вие стоплихте сърцата ни. И сега формалностите изчезват. Изтриваме думата „приемни“ и днес вече сте просто наши „дъщери“.

Когато родих брат ви и сестра ви, аз станах майка и обичта, която ме заля тогава, напълно ме изуми. В един момент те не бяха в живота ми, а в следващия вече бях тук и знаех, че ги обичам повече от самия живот. Днес не е същото.

Днес повече прилича на това да се омъжа за баща ви. Срещнах го. Влюбих се и после знаех, че искам да прекарам остатъка от живота си с него. След това дойде денят, в който любовта ни стана официална. Документите бяха подписани, името ми беше сменено, церемониите преминаха, но след всичко това, не го обичах повече от преди. Той си беше същият. Аз си бях същата. Нищо не се беше променило. И в същото време – всичко се беше променило. След този ден ние двамата си принадлежахме официално и завинаги.

Днес е денят, скъпи мои, в които ви избирам за мои законни дъщери и се заклевам да ви обичам винаги. Днес е денят, в който всичко се променя и нищо не се променя.

Вярвам, че днес семейството ни става истинско пълно. Засега мисля, че нарастващото ни семейство спира да расте, но кой знае, може и да греша. Може и други да се присъединят един ден. Не знам, но съм сигурна в едно нещо – сега ние сме семейство. Сега и завинаги.

Този ден, денят, в който ви осинових, е един от най-щастливите в живота ми. Днес аз ставам ваша майка. Днес вие ставате мои дъщери.

Честито осиновяване, прекрасни мои дъщери, обичам ви.

С обич,

мама.“

Виж още:

▶ Можем ли да обичаме осиновените деца като наши собствени?
▶ В подкрепа на осиновяването на животни: Красиви снимки с оптическа илюзия
▶ Детето, което можеше да е моя дъщеря

Назад НАЗАД