Ето как вгорчаваме живота си, без да го разбираме...

Понякога ти се струва, че сякаш всичко е срещу теб... Че срещаш спънка на всяка крачка... Че просто никой не те разбира... И понякога... причината за това е в теб. Не бързай да го отричаш. Не бързай да се ядосваш. Не бързай да се оправдаваш. Макар че аз самата направих точно това, когато попаднах на тази статия и прочетох заглавието й. Да, много хора вгорчаваха живота ми, но аз определено НЕ бях една от тях. Или поне така си смятах. Докато Тим Хоч не ме накара да видя нещата от малко по-различен ъгъл, да ги преосмисля, а след това да се освободя от тях. Вярвам, че същото ще се случи и с вас. И знаете ли... заслужава си!

1. Приемаш всичко лично

Друг шофьор те засича. Така и не получи обратен смс от приятелката си, на която писа наскоро. Колегата ти отиде да си купи кафе, без да те попита искаш ли и ти...

Всеки може да си намери причини да се чувства обиден. Но не всеки избира да го прави. Защото това значи да избере огорчението и негативните емоции.
Защо приписваш съзнателно желание на другия да те нарани в несъзнателните му действия? Защо приемаш всичко лично, като шамар през лицето? Така не се живее по-лесно. Нито по-добре. Нито по-щастливо...

2. Живееш в свой собствен филм

Всеки от нас живее в свой собствен филм, чийто сценарист, режисьор и главен герой е самият той. Ние сме автори на сюжета. Ние знаем как искаме да се развие той. Ние знаем и как искаме да завърши. Но... забравяме, че това не важи за хората около нас. Те не знаят какви роли сме им "раздали", не знаят как "трябва" да ги изиграят. И ето, че в момента, в който не "спазят" нашия сценарий – не се влюбят в нас, не ни дадат очакваното повишение, не дойдат на партито ни... – нашият филм се проваля. А всъщност всичко е въпрос на нагласа,... на гледна точка...

Научи се да обичаш филма си такъв, какъвто е. В какъвто се превръща. Посрещай с отворено сърце новите герои, които се появяват в него. Оставяй старите да си отидат. Приемай неочакваните обрати. Живей.

3. Очакваш най-лошото

Имах навика да предвиждам само катаклизми. Винаги очаквах най-лошия възможен вариант за ситуацията, в която се намирах. Умът ми се бореше с проблеми, които, в крайна сметка, никога не се случваха. Живеех във вечно притеснение - за всичко и от всичко... Притеснявах се за здравето си, за бъдещето си, за връзката си...

Негативните мисли и емоции обаче водят след себе си само още негативизъм. Те изсмукват енергията ти. Лишават те от силата ти. Те са като водовъртеж – ако не стоиш далече от него, ще те погълне и ще се удавиш.

4. Имаш нереалистични очаквания

Едно от нещата, които най-много пречат на щастието ни, са нереалистичните очаквания към хората около нас. Очаквания, за които те най-често дори не подозират. Рядко казваме на човека до себе си какво точно очакваме от него. Намекваме му. Подсказваме му. Но не му казваме. И когато действията му не са такива, каквито очакваме, се разочароваме и огорчаваме. Колкото и добре да ни познават, хората в живота ни не могат да четат мислите ни. И това важи както за партньора ни, така и за родителите, приятелите, роднините, колегите ни...

Намали очакванията си. Увеличи радостта си. От живота. От времето, което прекарваш с хората около себе си. От самия себе си.

5. Не поемаш рискове

Две думи: живей смело. Всеки път, когато трябва да направиш избор, който носи голям риск, давай напред! Действай! Не се колебай! Съдбата обича смелите! Може да не успяваш винаги, но си струва да опиташ. 

6. Непрекъснато сравняваш живота си с този на другите

Преди няколко години бях поканен на страхотно парти в къщата на един приятел. Хората бяха готини, музиката – също. Какво повече можеше да иска човек – хубаво вино, лек джаз, вкусни хапки... И тогава ги видях – в съседната къща от скъпи коли излизаха скъпо облечени хора, за да отидат на друго парти... По-бляскаво. По-лъскаво. По-шик. Изведнъж вече не се забавлявах така, както преди. И всичко това заради парти, за което до преди минути дори не подозирах. 

Често правех това. Гледах другите и си мислех, че се забавляват повече от мен, че имат по-успешни кариери, че са по-богати, че изглеждат по-добре, че живеят по-интересно...
Спри!

Помни какво казва Теди Рузвелт: „Сравнението е крадецът на радостта.”

7. Позволяваш на другите да крадат от теб

Ако имаше един милион под дюшека си, редовно щеше да проверяваш дали всичко е там. И щеше да вземеш мерки да опазиш парите си. Това, което притежаваш и което е по-ценно от парите, е времето. И въпреки това ти не правиш нищо, за да го защитиш... от крадци. Напротив, с радост им го даваш. Даваш го на егоистични хора, на хора, изпълнени с негативизъм, на хора, които никога не млъкват... Отнасяй се със своето време така, сякаш е най-ценното ти притежание. И давай от него само на тези, които наистина си струват.

8. Не можеш (не искаш) да се пуснеш

Трябва да простиш на някого? Трябва да обърнеш гръб на връзка, която очевидно се е провалила? Трябва да приемеш, че миналото си е отишло?...

Животът е пълен със загуби. Но в известен смисъл истинското щастие би било невъзможно без тях. Те ни помагат да оценим и да се насладим на нещата, които наистина имат значение. Помагат ни да израстваме. И да помагаме на другите да израстват.

Мислите си, че има хора, които никога не са страдали? Няма такива хора. Има хора, които се научават как да живеят със загубата, как да я използват, за да израстват. Научават се как да погледнат на болката от друг ъгъл.

Каквато и загуба да си преживял, тя дълго време ще остане някъде в теб. Но помни, не си сам. Всеки от нас носи някаква болка в душата си. Затова... дай си време. Говори с хората, които са ти близки. Отвори си душата. Сподели. И ако това не помогне, направи следващото...

Не се връщай назад!

Когато усещането за загуба е толкова голямо, че сякаш ще те погълне, не се връщай назад! Намери си занимание, което ще те накара да се чувстваш полезен – за себе си и за другите. Не е нужно да е нещо голямо. Просто кажи няколко мили думи на човек, който има нужда да ги чуе. Окуражи някой, който е отчаян. Посети някой, който е сам. Просто спри да мислиш само за себе си и за болката си. И без да усетиш, тя ще се разсее.

Защото на този свят има два типа хора – такива, които дават, но и такива, които взимат. Първите са... истинските хора. Но ти знаеш това най-добре, нали?

Автор: Тим Хоч

НАЗАД