Модерното разбито сърце... Това е да страдаш по загубата на някого, който все още е жив. То е онова чувство в корема ти, когато се разхождаш из града и се чудиш дали ще го срещнеш, или няма да е и този път.
То е да виждаш някого, за когото не си била приоритет, да държи нечия чужда ръка. Чудиш се какво тя има, а ти нямаш. Това разбито сърце не ти дава да спиш нощем, сякаш не заздравява и те изчежда.
Разбитото сърце днес съществува между две секунди, между минутите, часовете, между времето, докато чакаш той да ти отговори. То е да осъзнаеш как той те е игнорирал. То ти напомня как не си била важна за него, как вече не си в мислите му.
Това сърце е тихо, но и толкова шумно. То е в малките неща, в това как той не харесва снимките ти, в това, че той е продължил напред. Кара те да усетиш липсата му напълно, че той вече не е до теб, че и нощем няма кой да те прегръща в празното легло.
Разбитото ти сърце не принадлежи само на теб. То не е тайна, която можеш да опазиш. Всеки те пита защо си изтрила снимките ви, променила статуса си. Не можеш да излизаш с общите ви приятели понякога, защото би било прекалено болезнено. То е свързано и с много обяснения и обяснения.
Но в края на деня най-трудното е да убедиш себе си, че тази раздяла не е отражение на теб самата. Най-трудно е съмнението, което тя предизвиква, сравнението и ревността. Какво я прави толкова сложна ли? Живеем в свят, в който всеки има мнение и иска да го каже, а това се случва прекалено често. Хората могат да си тръгнат, защото са срещнали друг или друга, защото са забелязали нещо по-искрящо. Случва се постоянно. Чудиш се дали това е станало, или просто така е било писано. Мислиш за всеки друг вариант, който е щял да даде друго развитие на отминалата връзка. Ето защо да живееш с разбито сърце днес е толкова трудно, ето защо боли толкова много. Дълго след като той си тръгне, след като е продължил напред, ти все още се чудиш. Ще го правиш винаги.
НАЗАД
