Да, правех го често. Оставах да довърша нещо. По-голямо или по-малко. Нямаше значение. Винаги имаше нещо за довършване. Колегите ми си тръгваха в 5:30, но аз оставах. Винаги оставах. Такива бяха приоритетите ми - първо задълженията, после удоволствията. Първо работата, после животът. Докато един ден не осъзнах точно това - че оставяйки в офиса след работа, не оставях никакво време и енергия за живота си. И си дадох обещание да се променя. Обещание, което не спазих веднага. Но след като успях да го направя, след като успях да се променя, се промени и животът ми. Ето как...
1. Научих се да спазвам дадените пред себе си обещания и взетите решения. Научих се в 5:30 да спирам компютъра и да тръгвам. Научих се да контролирам задачите си, а не те да контролират мен.
2. Научих се да работя по-концентрирано. Научих се да работя максимално съсредоточено и да не обръщам внимание на приказливата колежка, която винаги гледа да ме ангажира в разговор - и че тогава имам време за всичко. Научих се да ценя времето си и да не позволявам да крадат от него.
3. Научих се да делегирам отговорности. Научих се, че трябва да оставям всеки да върши работата си, ако искам да свърша своята. Научих се да предлагам помощта си само когато наистина е нужна.
4. Научих се да разграничавам служебния живот от личния. По-точно, научих се да пазя личния си живот от служебния. Научих се да използвам пълноценно своодното си време и да му се наслаждавам истински.
5. Научих се да правя разлика между важността, която отдавам на кариерата си, и истински важните неща в живота си - приятелите ми и самата мен. Научих се да поставям правилно приоритетите си. Научих се да не пропилявам живота си.
НАЗАД
