„О, къщата ми изглежда много добре“. „Децата ми не разхвърлят, а когато го правят – почистват след себе си“.
Лъжи, лъжи и пак лъжи!
Знаем какво криете между постоянните петна от сок, купчината непрочетена поща, захабените пръски по печката и ужасното състояние на микровълновата. Затова не можем да запазим хубавите неща. Защото се разваля или захабява, или е пълно с кучешки косми.
О, забравих да спомена и свежия маркер по стената. Три годишният ми син е във фаза, в която намира всичко, което може да оставя следи – маркери, моливи, пастели. После с малките си пръстчета рисува по всички стени и ъгли през които мине. Пробвах всички видове препарати, които някога са измисляни, но осъзнах, че дори и Господ не може да премахне тези шедьоври от дома ни.
Година по-късно стените ни все още изглеждат като картината на някой художник, който е искал да се позабавлява. Нямате идея колко ужасно изглежда. Или може би имате?
Ако имате момчета, сте наясно с пишкането около тоалетната чиния. Всички мъже в къщата. Дори порасналите. Дори кучето си върши работата на пода, защото навън вали и не иска да излезе. Често стъпвам върху тази субстанция – случвало се е ида сядам в нея.
Понякога ми се налага да пера странни неща. Малки топченца, които незнайно как са попаднали в дрехите, а аз ги намирам след като ги извадя от пералнята. Единственото за което се моля е да остане здрава, защото е чисто нова.
Когато децата ми използват акрилни бои, незнайно защо пипат всичко около себе си преди да се измият. Кучето пък е решило, че диваните са най-вкусното ястие, което Господ е създал някога и вече три от тях са наполовина. Три! Най-накрая купихме на кучето огромна кутия, в която да спи и да си играе. Купихме и нови мебели. Но един прекрасен следобед, той все пак реши, че диваните са пържоли – отново. Тогава плаках много.
И калта! Толкова много кал. Тя е навсякъде в задния двор, внася се в къщата, стига до спални, бани и застива на дъното на ваната.
Децата свалят книгите от етажерката и ги оставят на пода, за да може някой да ги стъпче. Дори тези, които са взети от библиотека. Бебетата ги дъвчат, малко по-големите рисуват върху тях, а още малко по-големите ги използват за строежи на крепости. Точно тогава някой ще разлее сок върху тях.
Децата разливат и течности по лаптопа , пускат телефона ми в тоалетната. Ти разбира се нямаш застраховка за такива неща и трябва да платиш маса пари, за да имаш връзка със света.
Те строят крепости с възглавници – дори с тези от дивана. Няма къде да се седне. Техният строеж така деформира почти новите ти части от мебели, че до седмица няма и следа от тях. Освен това, децата ги използват за под на крепостта. Ако все пак останат в нормална форма, ще бъдат изцапани с някакви странни неща, за които дори не искам да знам.
Вие самите сте покрити с някакви петна, защото те постоянно разнасят нещо за някъде и се блъскат във вас като в стена. Започвате да създавате интимна връзка с белината си! Осъзнавате ли колко дрехи сте съсипали с опити да разчистите бъркотията им?
Дори не съм споменала за планината от мръсотия, която се намира под диваните или в минивана, колата? Оставили сте ги да ядат там? Забравили сте да се уверите, че не мъкнат всичките си палта, шапки, художествени проекти и книги, както пластмасови динозаври и всякакви други животни. И точно тогава правите грешката да им дадете ябълков сок!
Кой ще почисти всичко това, след като у дома е такава лудница?
Никой!
Ето поради тази причина не можем да имаме нови и запазени нещa!
НАЗАД
