Боли те, нали? Боли те, сякаш сърцето ти наистина е на парчета. Сякаш никога вече няма да бъде цяло. Сякаш никога вече няма да познаеш щастието.
Защо се случи с теб? Къде сбърка?
Отговорите на тези въпроси са простички. Както е простичка всяка житейска истина.
Случи се на теб, защото... обичаше. И повярвай ми – случва се на всички, които са обичали.
А къде сбърка ли... никъде.
Просто такъв е животът. Не можеш да оценим усмивката в очите си, ако преди това не сме поплакали..
Знам, разбирам, всичко това ти звучи като клише. Празни думи, които не носят облекчение. Струва ти се, че сякаш е дошъл краят на света. Поне на твоят свят. Не виждаш смисъл в нищо. Не виждаш бъдеще в нищо. И с никого.
Болезнено и страшно е да осъзнаеш, че някой, на когото си посветил толкова време, толкова емоции, толкова усилия, вече ще ти бъде просто познат. По-лошо. Истината е, че ще ти стане непознат. Няма да ги има вече телефонните разговори. Няма да ги има вашите вечери... Няма да ги има вашите мечти...
Само че... замисли се. Спомни си. Признай си. Телефонните разговори ги инициираше ти. И вечерите също. А мечтите... те не бяха ваши. Никога не са били. Бяха просто... твои.
В противен случай нямаше да си тук. И нямаше да боли. От проглеждането. От признанието. Пред сърцето ти. Че е време да видиш истината в очите. И да я приемеш.
Твоят път продължава без този човек.
Сега ти е трудно да си представиш дори една седмица без него, дори един ден без него, но, повярвай ми, ще успееш. Не само ще си ги представиш. Ще се научиш да ги изживяваш. Да ги оценяваш. Ще разбереш, че е време да си припомниш какво всъщност обичаш да правиш, къде обичаш да ходиш, с кого обичаш да се срещаш. Ще започнеш отново да се съобразяваш със себе си. Да се вслушваш в себе си. Да се грижиш за себе си.
Просто трябва да застанеш с гръб на миналото, за да обърнеш лице към бъдещето.
И всеки ден сърцето ти ще укрепва.
Всеки ден ще откриваш нови неща. Ще си припомняш нови неща. За себе си. И за света. Твоят свят. Ще разбереш какво можеш да дадеш и какво искаш да получиш. Но най-вече: ще разбереш за какво наистина си струва да се бориш.
Имай вяра. Съдбата е предвидила някой, който да ти даде това, което искаш. Някой, който няма да те кара да се съмняваш – в собствената си стойност и в любовта, която заслужаваш. Но преди този човек да се появи в живота ти, другият трябва да го напусне. Да освободи място. Да освободи сърцето ти.
Не забравяй: когато Съдбата извади един човек от живота ти, това е, защото в този момент изпраща друг към теб. Изпраща правилния.
Този, който ще ти даде два пъти повече щастие от болката, която изпита с предишния. Този, който ще те накара отново да повярваш в любовта.
Просто имай търпение.
Твоят щастлив живот те очаква.
НАЗАД
