Исландия е на крачка да се превърне в първата държава в света, в която почти няма шанс да се раждат деца със синдрома на Даун. Но каква е причината именно в скандинавската държава данните да са обратно пропорционални на тези в световен мащаб?
На първо място можем да поставим факта, че малко след 2000 г. северната държава въвежда пренатални скринингови тестове (или т.нар Комбиниран тест, който включва ултразвук и кръвни изследвания, взимайки предвид и възрастта на майката), които идентифицират проблемите, свързани с развитието на плода. Така, почти всички жени, които получат положителен резултат, прекратяват бременността си. Въпреки че тестовете не са задължителни, всички майки са информирани за възможността, и 85% от тях ги правят.
Освен това, около 99% от исландските жени избират да направят аборт, ако тестът показва наличието на синдром на Даун у плода. За сравнение в Съединените щати в подобна ситуация едва 67% от жените правят този съзнателен избор. Исландското законодателство разрешава аборт дори след 16-та гестационна седмица, ако са налице медицински основания за това.
Исландски лекари твърдят, че в страната няма насилствени аборти и „социално прочистване”, за което ги обвиняват десетки хора в интернет. Родителите са консултирани със съвсем неутрален и спокоен тон от специалисти за всичко около това да имаш дете с Даун, а окончателното решение остава единствено и само право на майката. Но така или иначе, синдромът на Даун почти е изчезнал от живота на исландците.
Психоложката Хелга Сол Олафсдотир, която консултира жени, обмислящи да прекратят бременността си, разказва: "Това е твоят живот и ти имаш право да решиш как да изглежда той. Ние не гледаме на аборта като на убийство. Гледаме на него като на прекъсване на живот, който би имал много усложнения, предотвратявайки по този начин страданието и на детето, и на семейството. Мисля, че това е по-правилно от тезата за убийството. Животът не е черно-бял, обикновено е сив", допълва още тя.
НАЗАД
