Тъжният клоун, който разсмиваше народа, както наричаха Георги Парцалев, се ражда през далечната 1925 година в град Левски. Завършва гимназията в Плевен, след което започва да учи медицина в Софийския университет. През 1956 г. обаче, започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Легендата на българската комедия ще остане завинаги в спомените ни с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Парцалев умира на 31 октомври 1989 г. от левкемия. По повод годишнината от смъртта на този велик българин, нека заедно си спомним едни от незабравимите му цитати:

"- Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият." ("С деца на море")

 "- Чакате ли тъмносини запорожци? - Пепитени чакаме." ("Два диоптъра далекогледство")

"- Няма да е делфин това. Любов ще е." ("С деца на море")

"Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен." ("Зех тъ Радке, зех тъ")

"Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото."

"- А какво е командировка?
- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт." ("С деца на море")

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости."

"Абе, бай Иване, каде е чепа, бай, Иванееееее…" ("Тримата от запаса")

"Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта - защото не се купуват с пари."

НАЗАД