— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувствуваха много смутени.
— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
......
— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.
— Хората са забравили тая истина — рече лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за онова, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

 

В топъл разговор с моя близка и обичана приятелка си припомних думите на Екзюпери и усетих дълбокото им мъдро значение да прониква в моята душа. Да поставя в едно изречение връзка и опитомяване беше трудно за моето его, предполагам и за твоето.

Днес за мен опитомена не означава подчинена, не означава неприсъстваща или слаба или слугиня на мъжа. Опитомена е избор, избор да споделиш себе си, своята уязвимост и вътрешни женски нужди пред другия. Започвам да осъзнавам, че свързването с другия е фин творчески процес, в който ти отваряш сърцето си и разкриваш автентично каква е твоята храна, която те подхранва в дълбочина, която омекотява душата ти. Да отвориш и сетивата си за храната на другия, за неговата автентичност и да избереш да го подхранваш.

По темата за опитомяването цветята могат да ни предадат дълбока житейска мъдрост, за която те каня да отвориш сърцето си. В къщи имам роза и орхидея. Ако искам да се радвам на техните прекрасни цветчета, то е нужно да разбера с какво се хранят, как обичат да живеят, за да се чувстват на сигурно и да разлистят цветовете си. Нужно е да ги поканя в света си и да ги забелязвам, да им направя място, да им създам пространство на топли условия за техния живот. Те не идват със система за самостоятелно отглеждане. Те идват уязвими, открити, отворени да бъдат подхранвани. Вярващи в мен, в моята способност да обичам или поне стискат палци да е така. И те не изискват от мен да ги поливам и да бъда чувствителна към нуждите им. И ако аз не съм те тихо и тъжно загиват, както би загинала връзката ми с другия, ако взаимно не се подхранваме, ако взаимно не си признаем, че имаме нужда един от друг. Ако не се отворим да се обменяме.

Нищо живо не може без грижи!

Берт Хелингер

Ако това ти звучи страшно. Понякога е така. Така е, защото често свързваме близостта с болка, с нараняване, гледаме на другия като враг, който иска да ни подчини, да ни отнеме свободата, да ни превърне в прост източник на храна, но без да се обменя, без да е готов също да бъде опитомен. Такава връзка е източник на борба за надмощие, контрол, демонстриране на сила и бойно поле. Страшно е и когато искаш да имаш красиви цветя в дома си, но не искаш да се грижиш за тях, не искаш да си там за тях, да отделяш от времето си, от себе си, от енергията си, да си отговорна за цветето, което си опитомила. Страшно е и когато изсмукваш красотата и живота от връзката си с вътрешната си отрова и неконтролируем глад. Страшно е и когато оставаш там, където не си подхранена, избрана и когато нямаш здравите корени и защитна система да си тръгнеш.

Да избереш да бъдеш опитомена, разбира се първо е нужно да имаш контакт с дивото в себе си. Да имаш контакт с вътрешната си сочност, сила и неустоимост, да познаваш дълбоките си емоционални нужди и да ги уважаваш. Да бъдеш мъдра в избора си, да си позволиш да усетиш доколко другия е готов да те опознае, доколко другия избира да се движи към теб, избира да те подхранва, избира да бъде отговорен към връзката, доколко е готов да бъде опитомен. Доколко и ти радостно избираш същото точно за този друг.

За себе си разбрах, че да се отпусна в свързването и опитомяването е нужно да се науча да се грижа за себе си, да поливам и подхранвам сърцето си и дълбоките си емоционални нужди, да познавам усещането за сигурност в собствените си ръце. Да отгледам в себе си с внимание и търпение усещането, че съм достатъчна такава каквато съм и не е нужно да печеля любовта на другия, че другият не е тук, за да ме погълне, подчини, умишлено да ме нарани. Да отгледам в себе си способността да обичам автентично, подхранващо и куражлийски. Да се доверявам като цветята.

 Да избереш да бъдеш опитомена от позицията на цяло и нахранено сърце. Ето това е сладко, ето това е топло, ето това те отвежда по пътя на подхранващото обичане. Ето това ти дава усещане да си с корени и свободна.

Бъди вдъхновяваща жена,

Марина

Марина Байрактарова е Консултант по женственост и връзки, Психолог, създателка на „Бъди Вдъхновяваща Жена”.

П.П  Сподели на близките на сърцето си и бъди част от жените, които вдъхновяват жени.

П.П Каня те да продължим заедно пътуването ти към дълбоката ти женственост. Добре дошла на тренинга „Блестяща и уверена” на 15 Октомври от 19:00 – 22:00, 30 лв. Твоята неустоимост е най-добрият подарък, който може да дадеш на партньора си.

 Да, избирам  да бъда Блестяща и уверена!

 

Назад НАЗАД