Една майка спечели сърцата на интернет потребителите със силно писмо до дъщеря си, която започва да се движи в бурните води на юношеството.

В свят на технологии и социални мрежи, Мери Лий от Бостън се надява да научи дъщеря си да цени себе си такава каквато е. Тя вярва, че децата, особено момичетата, трябва да знаят, че са достатъчно добри и красиви.

А ето и нещата, които тя иска дъщеря ѝ да помни:

"Писмо до дъщеря ми тийнейджърка...

Моето момиче, как стигнахме толкова бързо до тук?

Сякаш вчера те държах на бедрото си, а днес имаш собствени бедра.

Всички ме предупреждаваха за тези години. „Само изчакай да стане тийнейджърка“ – казаха ми. Сякаш това е нещо ужасно.

Но не изпитвам толкова страх, колкото тежест. Усещам, че тези години са трудни. И за първи път ти позволявам да ги носиш сама. Защото тези трудни решения, тези трудни ситуации трябва да бъдат твои.

Въпреки че не мога да те пренеса през тези години, надявам се, че мога да ти предложа няколко мъдри думи, които да носиш със себе си по пътя. Знам, че не искаш или не трябва винаги да приемаш съветите ми, но се надявам да помниш...

Не забравяй да слушаш тялото си. Имаме вграден радар, който може да открие опасност. Когато почувстваш, че тялото ти те предупреждава, довери му се.

Не забравяй, че не си просто число. Ти не си число на кантара. Не си число на теста. Не си брой харесвания или последователи. Ти си невероятна личност, точно такава, каквато си.

Не забравяй, че честността винаги ще бъде най-силната ти страна. Бъди честна с твоите приятели, семейство и най-важното със себе си. Животът според твоята истина винаги ще ти се отразява добре.

Не забравяй да държиш приятелите си близо и да им шепнеш в ухото, ако имат нещо по зъбите или носа си. И намери приятели, на които вярваш, че ще направят същото за теб.

Помни, че не е нужно да оставаш. Ако дадена ситуация те кара да се чувстваш неудобно, опаковай нещата си и си тръгни по всяко време. Няма значение колко дълго си била там преди. Винаги имаш избор да станеш и да си тръгнеш веднага.

Не забравяй, че „Не“ е пълно изречение. Границите са твое право. Постави ги с добри, твърди намерения.

Не забравяй, че ако някога се озовеш на маса с приятели, които те молят да се промениш като човек, е време да си намериш нова маса. Или още по-добре, създай своя собствена.

Не забравяй да носиш това, в което се чувстваш комфортно, а не това, което смяташ, че изглежда удобно за света.

Не забравяй, че ако приятелите ти се разхождат в тъмното, не е твоя работа да ги измъкваш. Вместо това седни до тях и им предложи светлината си.

Помни - когато имаш избор, избери добротата.

НО...

Ако добротата компрометира почтеността ти, постави почтеността на първо място, защото не всеки заслужава добротата ти.

Не забравяй да не се кикотиш, когато някое момче те кара да се чувстваш неудобно. Възпротиви се.

Не забравяй, че някои хора ще ти обърнат гръб, защото блестиш твърде ярко. Продължавай даблестиш, защото не става въпрос за тях. Ти блестиш за себе си.

Не забравяй да отделяш време за бабите и дядовците ти, лелите, чичовците и братовчедите... Твоето семейство е твоето съкровище.

Не забравяй да поръчваш това, което ти харесва. Животът е твърде кратък, за да пропуснем добрата храна.

Не забравяй, че ако някой ти каже, че си „твърде много“, любезно му кажи да отиде да намери някого, който е „по-малко“.

Помни, че баща ти може да бъде страшен... но имаш и мен, за да те защитавам от всеки, когато е необходимо.

Не забравяй да уважаваш дивата си страна. Тази, която те кани да плачеш под дъжда, да танцуваш с вятъра, да разтърсиш земята с гръмотевици и да се смееш с дъги.

Помни, ти си моя дъщеря, но не си моя. Ти си човекът, когото възпитах да бъде себе си.

А в замяна аз ще помня...

Израстването през тийнейджърските години не е бремето, което ми казаха, че ще бъде, това е привилегия.

И да, още нещо...

Помни, че майка ти те обича неистово, безусловно и с голяма гордост... Винаги.

Това е единственото нещо, което се надявам никога да не забравиш."