Приех че няма „ние“. Общият ни път е приключил отдавна и съдбите ни не се преплитат. Разбрах, че всички мечти, които имах за нас, се превърнаха в пламъци, а отиващата си любов - в пепел. Приех, че цялото наивно обожание и идеалистични вярвания, които имах за теб, са изчезнали с вятъра, когато ти свали маската си и отново безмилостно разби сърцето ми.
Бил си важен за мен в миналото и разбирам как вече не определяш бъдещето ми. Приех, че най-накрая е време за промяна. Голяма част от живота ми беше свързана с теб, а останалата част за спомени за теб. И това ще спре.
Приех, че моето щастие не е с теб и никога не е било. Знам, че си продължил напред и аз също. Надявам се, че я обичаш и наистина ще ме оставиш да си вървя. Това, че си я избрал пред мен не определя моята стойност. Приемам, че трябва да простя онова, което смятам за непростимо, за да мога да продължа живота си.
Благодарна съм, че времето и разстоянието излекуваха разкъсаната ми душа и раненото ми сърце. Избрах да ти простя и съм окуражена от собствената си сила и издръжливост на трудностите, които животът ми даде чрез теб. Мога да се освободя от враждебността и гнева и да върна спокойствието и мира в ума си. Реших да те пусна да си отидеш, за да мога най-накрая да бъда щастлива. Това е начинът да ти кажа „сбогом“ за добро. Няма спиращи емоции или неизречени думи, няма „ако“. Няма „за последен път“ и неискреност, че можем да бъдем приятели. Приех, че вече не сме в животите си. Няма дори пожелания за рожден ден. Няма нужда да си спомняме за миналото, когато ни е скучно. Нищо освен голямо разстояние, което расте все повече. Приемам, че този път думата „сбогом“ е истинска. Разбирам, че животите ни вече са различни и никога няма да се пресекат.
Готова съм да те оставя в миналото си, където трябва да си. Вече съм по-силна и се гордея със себе си. Вървя към бъдещето си, пълно с радост и много щастие. Разбрах, че не съм безпомощна жертва и съм се измъкнала от болката, която ми причини. Намерих щастието и преследвам мечтите си в живот, в който теб те няма. Отдалечавам се от теб, завинаги променена от уроците, на които ме научи и решена да не ги повтарям. Ще ги помня. Задоволявах се с тази любов, вярвайки, че това е най-доброто, което мога да получа. Тази, която ме държи в плен, вместо да съм свободна. Бях се вкопчила в нея заради страха да остана сама. Тази любов не ме вдъхновява да мечтая повече, да се смея по-силно и да живея по-добре.
Това съм аз - живея добре без теб. Ти намери своето щастие, аз моето - също.
НАЗАД
