1. Продължаваш да смяташ, че миналото може да се върне и че това, което е било, отново да бъде. Не може. Вчера е в миналото. Днес живееш в настоящето си. И в него градиш бъдещето си.
2. Отказваш да приемеш, че сте се променили. А всичко около нас и в нас се променя. Хората се променят. Връзките се променят. Животът се променя. Но всяка промяна е за добро. Всяка липса е всъщност място за нещо ново в живота ти - за нов човек, за нова любов, за ново бъдеще...
3. Страх те е да се пуснеш от това, което познаваш, макар то да не ти носи щастие. Страх те е да потърсиш това, което е пред теб. Искаш сигурност, а не разбираш, че да живееш истински значи да рискуваш. Именно тогава и истинското щастие идва при теб.
4. Вярваш, че, ако се стараеш достатъчно, ако не се отказваш, можеш да запалиш отново искрата помежду ви. Любовта е като тангото - за нея са нужни двама. И ако единият от вас не иска да танцува, няма смисъл да се мъчите със стъпките...
5. Мислиш си, че си вложила твърде много време и усилия в тази връзка. А не мислиш, че продължаваш да губиш времето и усилията си, опитвайки се да възродиш нещо, което отдавна в мъртво.
6. Не искаш да започваш отново от нулата. А истината е, че не започваш от нулата. Просто започваш начисто. Но с повече опит, повече мъдрост и повече сила.
7. Притесняваш се как ще реагират хората около теб. И забравяш, че не живееш техния живот. Живееш своя. Така както и те не живеят твоя (колкото и да се опитват!), а своя собствен.
8. Казваш си, че е по-добре да си с някого, когото все пак познаваш, отколкото да си сама. И не осъзнаваш, че няма по-страшна самота от това да си самотна до човека, с когото си.
9. Измерваш стойността си като жена и човек с успеха на връзката си. Смяташ, че щом (и тази) връзка се е провалила, се проваляш ти. А провали няма. Има уроци. Никоя среща, никоя любов, никое изпитано разочарование не е грешка. Всичко това са стъпките, които трябва да извървим, за да станем истинските себе си.
10. Предпочиташ да си затваряш очите и да живееш в илюзия, вместо да прогледаш за красотата на света около теб, на живота пред теб... Предпочиташ да си казваш, че всичко е наред и че нищо кой знае какво не ти липсва, вместо да осъзнаеш, че лишаваш душата и сърцето си от най-важното - от това да живеят, да дишат, да обичат и да бъдат обичани. Истински. Така, както заслужават. Така, както заслужаваш ти...
НАЗАД
