Хората сме големи деца. На колкото и години да сме, ние упорито вярваме, че утре ще бъде по-добре, отколкото днес. И винаги сме в очакване на момента, когато всичко ще бъде много по-хубаво, отколкото е сега!
Корените на тези заразни, бих казала дори инфантилни мисли, могат да бъдат намерени в нашето детство, в книгите за Граф Монте Кристо или във филмчетата за Спайдърмен. В истиския живот обаче, не всичко се променя драстично, след като просто биваш ухапан от паяк на правилното място.
Така, ден след ден, всеки от нас носи сладкото вътрешно и налудничаво успокоение, което ни дава надежда за това, което предстои да се случи по-много по-щастлив и невероятен начин.
Но, нека не се лъжем – това е малко вероятно. Ако се вгледаш в очите и загрубелите ръце на баба си, ще забележиш, че тя едва ли е стояла и е чакала щастието й да дойде само. Тя е искала, но и се е трудила за това, което има, колкото и малко да е то, днес. Но не, ти упорито ще продължиш да вярваш, че този ден ще настъпи. И с риск да те засегна, ще ти кажа следното: Внимавай този ден да не настъпи едва тогава, когато вече си в старчески дом и дори и малката радост да станеш самостоятелно от леглото си сутрин и да излезеш навън на свеж въздух, ти бъде отнета...
Хората искрено вярваме, че животът трябва и е длъжен да им помогне. Това ясно си личи от размера на въображаемите причини, които идват в отговор на въпроса защо някой друг е длъжен да ни помогне да бъдем щастливи. Аз знам, че моят може би единствен щастлив миг е бил тогава, когато съм била създадена. Всичко останало в моя живот, е плод на труда и работата над самата себе си. И както Марк Твен казва: „Не мисля, че този свят ти е длъжен за нещо. Той е просто тук и до теб“.
Следващите 3 думи действително могат да те спасят и да ти покажат какво трябва да направиш, за да бъдеш щастлив/а. Готов/а ли си? Свобода, отговорност и дисциплина! Свобода от страха, от илюзорната представа за себе си и обкръжаващия те свят. Отговорност, в основата на която лежи разбирането, че всичко, което трябва и ще имаш - връзка, пари и социален статус - са резултат от това, което правиш. И дисциплина, която трябва да изпълва връзката ти – постоянство да не се отклонявате от плановете си, въпреки обстоятелствата около вас.
Сега имаш ръцете, краката и главата на раменете си. А какво по-хубаво от това! Защо трябва да се оставяш на течението и да чакаш, и чакаш, и чакаш... нещото, което може би никога няма да получиш по този начин.
Самоорганизацията и вярата ти в теб са единствените неща, от които имаш нужда и които са ти напълно достатъчни. Липсва ти мотивация? Отиди до някое отделение по изгарянията и погледни тези, които буквално се учат наново как да извървят пътя си и как да изкачат върха, за да си дадат шанс да оцелеят.
Самодисциплината не означава да се научиш единствено да ставаш в 7 всяка сутрин и да почистваш след себе си, нито пък да изпълниш задачите, планирани за деня си. Тя изисква много повече – да се научиш да разграничаваш фантазията от реалността! В началото резултатът няма да бъде това, което искаш, но при всички положения ще надхвърли очакванията ти.
И накрая ще ти разкажа една моя тайна формула за това как да предизвикаш щастието си. Тя се нарича „72“, а в основата й стои схващането, че от най-готината идея, която искаме да осъществим, през най-съкровената мечта, която искаме да сбъднем, та чак до най-потайното ни желание, ни делят само 72 часа. 72 часа, в които трябва да започнем и да създадем нещо. И всеки път, когато не успеем да изпълним това нещо, то остава в главата ни като една мисъл, идея или бележка в дневника ни.
Е, реши ли към какво ще се прицелиш в следващите 72 часа?
НАЗАД
