Фуджейра е име на жена. Фуджейра носи пепел и горещина. Единият ден тя те гали с лъчите ти – топла, уютна, слънчева, приветлива. На следващия те задушава. Стиснала те е за гърлото, скрила е слънцето си под облаците прах и ти отнема всяка глъдка кислород. Във Фуджейра няма пясъци, има камъни, океан черен като катран и нефтени танкери, който светят нощем. Във Фуджейра денят е нощ, а нощта е ден. Пред деня улиците са безлюдни, магазините празни и всичко замлъква. Тишина и пепел.
Щом слънцето се скрие хората се будят от летаргията си, изтупват пясъка от миглите си и излизат навън. Разхождат се, усмихват се, водят децата си на разходка. На пустинните хора не им трябва слънце, те предпочитат луната.
Като истинска жена Фуджейра мирише прекрасно. Изтънчено. Всъщност тя цялата е изтъкана от различни аромати. Как да не се влюбиш в това? Това е първия град, който ухае така. Ню Йорк ухае на бензин, Белград на пушек и дим, Фуджейра ухае на скъп парфюм, който никога няма да можеш да си позволиш.
Ухае на жената, с която се размина в асансьора. Която слезе на четвъртия етаж, но присъствието ѝ беше с теб до осмия. И докато си легна. Фуджейра ухае на скъп арабски тютюн, който пушат на съседната маса до твоята. Миризма, толкова древна, че ти се струва позната. Фуджейра ухае на непознатото, екзотичното, онова, което си сънувал, бленувал, искал, но никога не си имал.
Фуджейра е име на жена.
Дишай, момиче!
НАЗАД
