X

Искам да благодаря на духовете от миналото ми

от в 10:00 на 07.01.2018 в Всичко за теб | Историите на една дама


Искам да благодаря на духовете от миналото ми

Искам да благодаря на духовете от миналото ми

Сърцето ми принадлежи на духовете на моето минало, които взимаха парченца от него и никога не ми ги връщаха. Не съм сигурна кое парче на кого принадлежи или как бих могла да си ги взема обратно. Може би те вече не са мои, може би са били дарове, които някога съм подарила, но вместо да бъдат ценени и пазени, са служили като играчки, изхвърлени в момента, в който са станали скучни.

Тези парченца сега седят на рафтовете на всички момчета, които някога съм обичала. Някои са в кутии от обувки, други – сложени между книги, а трети са захвърлени случайно в буркани с монети или в някакви кашони. За тези хора сърцето ми не е било по-важно от евтина играчка, която им се е паднала от машина с монети. Играчка, за която им е пукало достатъчно, за да я приберат в къщи и да я поставят на рафта, но не толкова, че да се сетят да я вземат оттам отново.

Ако мястото, където трябва да бъде сърцето ми, се сложи под микроскоп, празните и наранени места, където липсващите парченца трябва да бъдат, ще бъдат повече от тези, които все още са непокътнати и здрави. Ехото от смеха на призраците от миналото ми кънти сякаш в огромна празна зала и наранява все още здравите места в душата ми.

Моля ви, умолявам ви, спрете, защото не ми остана вече сърце и сила!

Тогава научих истината. Мислех, че парченцата, които ми бяха откраднати никога няма да бъдат възстановени или взети обратно. Мислех, че те завинаги ще лиспват и това ще ми носи само тъга и болка, които ще кънтят в празнотата. Но това, което научих с течение на времето е, че тези парченца се възстановяват. Колкото повече се научавах да обичам себе си и колкото повече се научавах да обичам важните за мен хора, толкова повече цветни парченца, сякаш от стъкло, запълваха раните на сърцето ми.

Призраците отнеха моята слабост, но не отнеха личноста ми. Отнеха парченцата от сърцето ми, които вече не ми трябваха. Отнеха тъмнината от душата ми, така че тя да може да бъде заменена от светлина, която ще блести завинаги. Сърцето ми трябваше да бъде разбито и ограбено, за да стане по-красиво и силно. Ето защо бих искала да благодаря на моите призраци. Искам да им кажа „Благодаря ви!” затова, че ми взеха всичко и ми помогнаха да разбера, че това, от което се нуждаех, вече беше вътре в мен.



Теми   болка | връзка | любов | спомен

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.