Искам да остарея с теб и да прекарам златните си години като всички останали възрастни хора около нас, които седят в кварталното кафене във вторник сутрин. Ще седя спокойно и ще пия от горещия си шоколад, но тайно ще си открадвам глътка от кафето ти, докато смятам, че не ме виждаш. Няма да разбереш нищо дори след всичките тези години, в които кафето ти странно намаляваше, а вместо това ще си отидем от този свят със заблудата, че съм се отказала от кафето, когато всъщност никога не съм го спирала. Защото това, което прави любовта истинска и силна, е че да издържа десетилетия на изпитанията, поставени ни от живота. Научава ни да обожаваме странностите и недостатъците на човека до нас.
Искам да остарея с теб и да те гледам как се променяш и ставаш все по-красив с годините. Искам да видя как онова хубаво двадесет и няколко годишно момче, което ме примами в младостта ми се е превърнало в мой съпруг, баща на децата ми и най-важното – в човека, с когото винаги съм знаела, че ще бъда. Искам да видя как тази черна коса, разкрасяваща лицето ти се превръща в сива. Искам да видя бръчките и линиите по лицето ти, изписани от един щастлив и интересен живот. Искам и двамата да бъдем благословени с добро здраве, за да можем да живеем до дълбока старост и да се радваме на компанията на другия.
Искам да остарея с теб и да живея в същата къща, в която отгледахме децата си. Къща, препълнена със спомени. От пода до тавана... Къща, в която всеки един сантиметър ще бъде зает от снимки на нашите деца и впоследствие на нашите внуци. Ще имаме такива от всеки рожден ден и всеки празник, дори от тези, които изглеждат измислени. Искам да документираме всеки един спомен. Искам всяко тривиално изпълнение на всяко дете, закачено гордо в хола ни. Искам всеки семеен спомен, колкото и малък да е, да живее завинаги в рамките и колажите по стените на нашата къща. Да, домът ни няма да има най-модерния интериорен дизайн, но ще носи отличителния белег на семейство, което наистина е било щастливо и обичано.
Искам да успеем да финишираме в края на това приключение, наречено живот и да се похвалим с факта, че не просто сме оцелявали, но сме изживяли максимално всеки един момент от живота ни. Искам да остаря с теб и да се похваля пред съдбата, че изградихме един необикновен живот заедно, без да забравим да се грижим един за друг.
НАЗАД
