Френската журналистка Изабел Тесие написа едно удивително есе за отношенията в една връзка. От Dama.bg го преведохме специално за нашите читатели.
Искам да отидеш да пиеш бира с приятели, а на сутринта, когато имаш махмурлук, да ме помолиш да поседя с теб. Да се прегърнем и да се наслаждаваме на времето прекарано заедно. Искам да си говорим сутрин в леглото за всичко на света.
Искам да ми разказваш за вечерите, прекарани с приятелите ти. За момичетата, по които си падаш. Искам да ми изпращаш съобщения, когато си навън с приятели, дори с напълно безсмислени текстове, просто за да се убедиш, че и аз си мисля за теб.
Искам да се смеем, докато правим любов. Да пробваме нови неща и да се смеем просто така. Искам, когато сме на гости, просто да ме хванеш за ръката и да ме заведеш в съседната стая, защото не можеш повече да чакаш и ме искаш тук и сега. А аз да се старая от все сили да не крещя, защото зад стената има толкова много хора, които могат да чуят, какво правим.
Искам да вечеряме заедно, да ми разказваш, какво мислиш за мен, а аз – за теб. Искам да спорим за това, къде е по-добре да живеем: тук или зад граница, в града или на село. Искам заедно да градим дома на нашите мечти, дори да зная, че няма да живеем там заедно. Искам да ми разказваш за всичките си планове, идеи и мечти. Искам да се удивя, когато ми кажеш: „Грабвай си паспорта и да заминаваме!”
Искам да се страхувам до теб. Да правя неща, които не бих направила с никого другиго, защото само с теб се чувствам уверена! Влачейки се, да се прибирам и да знам, че ти ме чакаш, да ме целунеш, да лежиш върху мен, като на възглавница, да заспивам в прегръдките ти.
Искам да си имаш лично пространство. Да можеш да заминеш по всяко време за няколко седмици. Да ме оставиш тук сама, да ми е мъчно и самотно без теб, с трепет да чакам телефона ми да изпищи, защото имам съобщение от теб във Фейсбук с кратък текст „Здравей”.
Не искам приятелите ти да ни канят винаги заедно. И не искам моите приятели да те канят навсякъде с мен. Така ще можем сутрин спокойно да си разказваме, кой какво е правил вечерта без другия.
Искам всичко да е просто и същевременно – не толкова. За да си задавам постоянно въпроси, но да намирам отговорите, щом ти си до мен. Искам да си мислиш, че съм красива и да казваш на всички с гордост, че аз съм твоето момиче. Искам да ми казваш, че ме обичаш, а аз да мога да ти отвръщам с взаимност. Искам да се наслаждаваш на фигурата ми, когато вървиш зад мен. Да се забавляваш, когато гледаш как въртя дупе, докато чистя колата ти от нападалия сняг.
Искам да правим планове и да не мислим за това, че може да не ги изпълним. Искам да имаме свободна, но силна връзка. Няма да ревнувам, ако решиш да флиртуваш с други момичета, стига да прекарваш вечерите само с мен. Защото искам да се връщам вкъщи единствено с теб. Искам да съм онази, с която желаеш да правиш любов и до която да се събуждаш сутрин. Онази, която не е до теб, когато си на работа, онази, която те гледа, как се разтваряш, докато слушаш любимата си група. Искам да споделя живота си с теб. Искам съвместният ни живот да е такъв, какъвто би бил, ако живеехме поотделно, но заедно.
И някой ден ще те намеря!