Лъжата - част от ежедневието на всеки един от нас. Многобройни проучвания по темата показват, че лъжем по няколко пъти на ден и най-малко веднъж на всеки разговор с продължителност повече от 10 минути.
Най-честата лъжа, която се използва всеки ден, е много невинна. По този начин ние искаме да изглеждаме добре в очите на другите, или да не нараним чувствата на събеседника.
Най-честите теми на голямата лъжа - бизнес и пари. Странно, но ''голямата лъжа'' най-често я казваме на хората, за които ни е грижа най-много. Голямата лъжа казваме тогава, когато се срамуваме да признаем нещо или се страхуваме, че то не оправдава нашите собствени стандарти и очаквания.
Хората, които са изкусни в омайването с лъжи, бързо успяват да предразположат човека към себе си и да спечелят доверието му. Най-добрите лъжци наистина не се чувстват зле от факта, че лъжат. Намират си оправдание.Те са много уверени в себе си и често се убеждават, че не правят нищо лошо и имат пълното право да мамят.
''Магьосниците на измама''
Според проучване на изследователя от Сан Франциско Морийн О'Съливан само един човек на хиляда е перфектен детектор на лъжата. Той има високо развита наблюдателност и забелязва и най-малките признаци на лъжа. А това още повече го мотивира да разкрива лъжата.
Изследователят нарича тези хора членове на ексклузивен клуб ''Магьосниците на измама''. Не е чудно, че тези хора често намират призванието си като служители в полицията или в служби, свързани с опазване на сигурността на високо ниво.
Често срещана заблуда е, че ''лъжецът никога не ви гледа в очите''. В действителност това не е вярно. Това е мит и всички отдавна знаят, че много лъжци лъжат най-добре именно когато гледат в очите.
Експерти твърдят, че в историята, която лъжеца измисля, винаги има няколко улики. По правило лъжата следва хронологичен ред, но с малки и без подробности. Често звучи като сценарий.
Установено е, че по време на запознаването в интернет, мъжете са склонни да лъжат за своята височина, докато жените правят същото, когато става въпрос за теглото им. Въпреки това истината излиза, когато има среща лице в лице.
Повечето от нас лъжат, за да скрият грешка, която са направили, за да получат някаква изгода или да не наранят чувствата на друг човек.
Въпреки това, паталогичните лъжци заблуждават дори тогава, когато реално казват истината. За тях лъжата става толкова обичайно нещо, че те почти губят способността да разпознават истината от измислицата.
Детекторът на лъжата е мит.
Въпреки всичките ни желания и усилия, както и напредъка в науката, не е сигурен начинът за откриването на лъжите. Водещи експерти казват, че е малко вероятно в близкото бъдеще да може да се измисли устройство, което дава 100 процента гаранция, че може да разкрие един лъжец, и се съмняват, че някога ще се създаде нещо подобно.