„Те се държат чудесно с мен цял ден, но когато те видят, всичко се обръща с краката нагоре, Кейт! Наистина не разбирам...“ Това са думите на съпруга ми към мен - чувам ги ежедневно.
Онзи ден четох статия, чието заглавие беше „Истинската причина защо децата се държат 100 пъти по-зле, когато майките им са в стаята“ (фалшиво проучване). Стана ми интересно, когато прочетох заглавието, но веднага разбрах, че всичко е една измислица. Въпреки че след прочитането на статията останах разочарована, заради лъжите в нея, концепцията е вярна – децата се държат ужасно, докато майките им са около тях... на какво се дължи това?
Защото вие, майки, сте тяхното безопасно място, вие сте мястото където те отиват с всичките си проблеми. Ако ви не можете да оправите нещата, е, тогава кой може?
Вие, скъпи майки, сте хората, на които децата изсипват целия си "боклук" под формата на емоции и чувства.
Ако едно дете се е държало прилично цял ден, в момента, в който се случи нещо неблагоприятно и ви видят наоколо, те знаят, че е време да се отпуснат и да изкарат всичко навън.
Това значи, че изкарват абсолютно всичко... хленчене, плач и т.н. Това е последното нещо, с което ви се занимава, след като сте били навън цял ден, прекарвайки си добре със самите вас си, или пък се прибирате вкъщи след тежък ден на работното място, но това е нашата съдба, като майки: вълната от сурова, недоразбрана емоция, която ни удря по лицето в момента, в който прекрачим прага на входната врата.
Проблемът не е, че сте разглезили детето си и това е причината то да ви посреща разплакано или мрънкащо на входната врата. Не, не позволявайте на никой да твърди подобно нещо.
По-скоро сте създали място, което детето ви смята за достатъчно сигурно и в него, то усеща, че може да се държи естествено.
И, между другото, наистина е МНОГО, МНОГО ВАЖНО, децата да бъдат искрени в своите чувства, емоции и нужди. Когато пораснат, ние бихме искали те да разбират какво изпитват, да могат да го изразяват, да усещат телата си и да се познават достатъчно добре, нали така?
Така че, приемете го като добър знак.
Децата ви започват ли да се плезят, да плачат и да пускат на повърхността всичките си чувства, катерят ли се по вас от момента, в който единия ви крак вече е в апартамента? Приемете всички тези неща като знаци, че ви обичат и знайте, че аз съм безкрайно горда с вас. Радвайте се, когато подобни неща се случват – децата ви пазят най-личното в живота им за вас. Това е повод за ликуване, а не за терзание.
НАЗАД
