Източник: Димитър Навущанов

Истински истории: Скоро ще умра и като се кача на небето ще кажа на Господ, че си ми помогнал

9 182 прегледа 4 мин време за прочит 0 споделяния

Колко често по улиците подминаваме възрастните хора, опитвайки се да не забележим тяхната болка? Колко често се замисляме, че всеки от тях носи своята житейска съдба със себе си, която е изпълнена с хубави, с лоши моменти и с много добрина?

Именно такава е истинската история, която младеж от Пловдив сподели в своя профил във Фейсбук. Димитър Навущанов е публикувал снимка на възрастната жена и кратък текст за разговора, който са провели:

Намерих тази баба в една кофа за смет. Исках да и помогна с пари но ми отказа, беше горда жена, помоли ме само да купим от близката аптека лекарства за едно коте с което някой се е гаврил и му е рязал опашката. Едно от многото, които храни и вярвят с нея. Поговорих си с нея половин час, разказа ми за трудният си живот, как мъжа и е починал, децата я оставили а държавата се гаври с нея.... Тръпки ме побиха когато ми каза "Скоро ще умра и като се кача на небето ще кажа на Господ, че си ми помогнал."

Малко по-късно Димитър разказа, че след поста си е получил стотици писма и покани за приятелства:

"От снощи получих стотина такива писма и стотици покани за приятелство. Въпреки, че facebook прегря а телефона трябваше да го изключа за да заспя съм много благодарен на всички за подкрепата! Дори се организирахме да издирим жената и да и помогнем с много повече!" - написа младежът в своя профил.

Оказа се, че веднага са се появили и недоброжелатели, които са представили историята за своя. На тях Димитър отново отвърна с доброто си сърце:

"Вече няколко човека ми пишат, че други хора представяли снимката ми от вчера за тяхна. И какво от това?! Целта ми не е била да си я кътам или да и търся авторски права, а да покажа на хората проблема... много хора предложиха помощ включително финансова за бабата, задействаха се благотворителна фондация и от офиса на общината. Мен това ми стига"

В тези кратки думи е събрана толкова много мъдрост, печал и искрица надежда. Надяваме се в България да има все повече такива младежи, с топли, добри и загрижени сърца.