Исторята на една балерина

2 249 прегледа 5 мин време за прочит 0 споделяния

От най-ранна възраст живеех в света на балета, където артистичността среща строгата дисциплина. Страстта ми към танца се вля във вените ми, бях напълно пристрастена.

До дванадесетата ми годишнина, танцът беше всичко за мен. По най-малко три часа дневно, шест дни в седмицата, се борех за съвършество във всяко едно съчетание. Родителите и учителите ми ме подкрепяха и окуражаваха. Но понеже съм перфекционист по природа, се подлагах на огромно количество напрежение, което превърна страстта ми към балета в нездравословно обсебване.

Ключовото ми наблюдение беше, че всички блестящи балерини са изящни и много слаби. Стигнах до заключението, че ако съм по-слаба, ще правя по високи отскоци и изпълненията ми ще станат по-грациозни.

Първоначално само внимавах каква храна приемам, но когато започнах да виждам резултатите, значително намалих количеството дневен прием. Хранех се само с половин филия за закуска и вечерях салата. Не осъзнавах вредата, която си причинявам – физическа и емоционална. За щастие, след като забелязаха значителната загуба на тегло и стряскащите ми хранителни навици, моите родители се намесиха, преди да успея да си нанеса пагубни увреждания.

Когато отново започнах да се храня нормално, след осем месеца строго ограничение, изкривяванията в ума ми вече бяха вкоренени в подсъзнанието ми. Самооценката и самоувереността ми бяха неразривно свързани с размерите на тялото ми.

Повратен момент се оказа нещо, което случайно прочетох – „Ти си всичко, което вярваш, че си. Затова вярвай в най-добрата си версия.“ Тогава осъзнах, че никой не може да ме „поправи“, освен аз самата. Как очаквах тялото ми да откликва на желанията ми, след като аз се отнасях с него унизително? Щом започнах да поемам отговорност за тези си мисли и действия, видях възможността за промяна. Започнах да разрушавам умствените си бариери и психическата си нагласа, мислите ми станаха по-положителни, което доведе до осезаема промяна в живота ми. Разбрах, че всъщност храната не е враг, а напротив – тя е сила, която подхранва, защитава и лекува.

Как изцелих себе си?

Психически

Осъзнах важността на създаването на синергия между тялото и ума.
Разбирах причината за липсата ми на самоувереност, което ми позволи да се преборя с нея.
Знаех, че аз съм в основата на доброто или лошото ми здраве.
Замених негативните си мисли с позитивни, дори и първоначално да не вярвах в тях.
Промених начина, по който приемах тялото си, вече бях благодарна за силата си, вместо да се критикувам за всяко несъвършенство

Хранително

Замених захарта и изкуствените подсладители с натурални такива като стевиа и кленов сироп.
Премахнах от менюто си консервираните храни и полуфабрикатите.
Започнах да се храня с плодове и зеленчуци, нетлъсти меса, ядки, семена и пълнозърнести култури.
Пиех много вода и билкови чайове.
Приемах здравословни мазнини, като разбирах, че те не са непременно вредни.
Отказах се от диетичните храни, като нискомасленото мляко.
Премахнах газираните напитки и натуралните сокове.
Хранех се по-често, за да засиля метаболизма си.

Физически

Научих се да тренирам тялото си по-ефективно, което означаваше да забавя досегашното темпо.
Започнах да практикувам йога, за да се заздрави връзката между тялото и ума ми.
Давах на тялото си достатъчно дни за почивка.
Винаги слушах тялото си

Емоционално и съзидателно

Всеки ден медитирах, за да пречистя мислите си и да постигна по-висока ефективност на ума.
Изразявах себе си чрез писане, танци и кулинарство.
Обогатих познанията си относно храненето и физическите упражнения, така че да успявам да подбера за себе си тези, които помагат на тялото, а не го увреждат.
Направих страстта си своя професия и професията си своя страст.