Навръх своя 50-и рожден ден Ива Екимова прави откровена равносметка за един от най-трудните периоди в живота си – време, белязано от несигурност, лични загуби и неочаквано ново начало в любовта. В подкаста „Храмът на историите“ с водещ Мариян Станков – Мон Дьо тя говори за уроците, които е научила през годините, и за промените, които са пренаредили приоритетите ѝ.
Обръщайки се назад към изминалото време, Екимова споделя, че с годините все повече цени вътрешния баланс и честността към самата себе си.
„За мен стана все по-важно да запазя мира и спокойствието си, да казвам не и да казвам наистина това, което мисля“, казва Екимова.
Последните години обаче се оказват изпитание. Тя разказва за период, в който се сблъсква с професионална несигурност и липса на работа, продължила месеци наред.
„Аз изкарах една много тежка година. Между 2024 и 2025 аз нямах никаква работа. Не знаех как ще платя сметките.“
Когато започва активно да търси нови професионални възможности, реакциите на хората около нея се оказват неочаквани.
„Хората, на които се обадих, бяха изумени, че аз съм свободна и си търся работа.“
Този труден период се отразява и на самочувствието ѝ. Екимова признава, че се е затворила в себе си и е избягвала социални контакти.
„Аз бях с 11 килограма отгоре. Аз бях напълно неспособна да изляза на среща. Не исках. Просто исках да седя в тази тъмна черупка и не ме интересуваше какво се случва отвън.“
Именно тогава обаче настъпва обратът. Решението да направи промяна съвпада с появата на човек, който постепенно заема важно място в живота ѝ.
„Бог ми изпрати тази любов, като по холивудски сценарий“, казва тя.
Началото на тази история се оказва съвсем неочаквано. Срещата между двамата става случайно – пред вратата на асансьор. След това следват още няколко подобни съвпадения.
„Ние се запознахме пред вратата на един асансьор. След това поредица от още няколко уж случайни срещи.“
Третата среща обаче се оказва решаваща. Тогава Екимова решава да назове случващото се и да предложи истинска среща.
„И накрая, на третата уж случайна среща, аз му казах: „Вижте, това не е случайно и е редно да го подредим… и да си организираме не случайна среща.““
Така започва първата им истинска среща – дълга разходка в летния ден в София.
„Излязохме да се разхождаме в 6:30 надвечер, на 40 градуса температура в София през лятото. И се прибрахме 7 часа по-късно. Нямам какво да кажа повече от това.“
Макар да не разкрива името на мъжа до себе си, тя описва впечатленията си от него.
„Той е изключително чаровен. Много е одухотворен и си личи – усмихнат, позитивен, което много ме впечатлява.“
По думите ѝ той не е българин.
Разказът за новата любов обаче неизбежно се преплита със спомена за съпруга ѝ Дими – загуба, която бележи живота ѝ преди години. Екимова си спомня началото на тяхната връзка и обещанието, което са си дали.
„Когато ние се запознахме и когато решихме да бъдем семейство, никой от нас не е предполагал, че само няколко години по-късно това „докато смъртта ви раздели“ ще се случи. Аз бях на 33 години.“
Смъртта му променя живота на цялото семейство и оставя дълбок отпечатък в отношенията им.
„Загубата на Дими беше нещо, което беляза всички ни по много причини, защото то някак си се отрази на семейните ми отношения, на отношенията ми с родителите му.“
Тя си спомня и един от най-тежките моменти след трагедията – липсата на време да преживее болката си.
„Даже нямах време да скърбя като хората. Нямах време да се срина, да се разплача, да изчезна, да преживея скръбта си. Нямах време. Аз имах да се грижа за дете на 6.“
Грижата за дъщеря ѝ се превръща в основен приоритет и изисква от нея сила и устойчивост.
В разговора Екимова говори и за истинската същност на Дими – човек, който според нея никога не е носил маски.
„Той не беше лицемер, не беше човек, който пред други имаше образ.“
Тя си спомня и професионалния му талант.
„Дими беше един изключително умен човек – като казвам умен и способен, той беше брилянтен гинеколог, който се случвало да лекува временна невъзможност на двойките да имат деца.“
По думите ѝ неговите способности далеч надхвърляли професията му.
„Той имаше толкова много таланти.“
Днес Ива Екимова говори открито за своя път – от тежките моменти на загуба и несигурност до появата на нова любов, която ѝ дава надежда и ново начало.
НАЗАД
