Последните няколко дни имах висока температура, болки в гърлото и отпадналост, каквито не бях преживявала от много месеци. Разбирам, че не е най-оптимистичното начало на статия в месеца на семейната топлина, мечтите, подаръците и новото начало. И все пак точно на фона на тъмното небе може да видим блестящите звезди. Не това няма да е материал, колко е важно здравето. Всички знаем това.

Това, което дълбоко усетих е колко е важно да съумеем да се подхранваме, да се грижим за вътрешния си свят, да си създадем вътрешен остров, на който може да отидем, за да храносмиламе осъзнаванията си, чувствата си и където може да седнем на топъл разговор със себе си. Простичко да си припомним, че винаги ще сме до себе си.

Има една източна мъдрост, в която се влюбих от пръв поглед. Каквото и да правиш, забави го. И в месеца на най-дългата нощ те каня да се запиташ: Позволяваш ли си да посетиш вътрешния си остров на грижа, внимание, нежност към себе си? Позволяваш ли си да дадеш време на емоционалния ти стомах да храносмели чувствата и осъзнаванията, с които го захранваш? Позволяваш ли си да останеш на едно място, за да усетиш колко много път си извървяла? Позволяваш ли си да се прегърнеш и да си кажеш гордея се с теб, възхищавам се на вътрешната ти сила да се движиш към дома, заслужаваш един топъл шоколад, хубав маникюр и време да ми разкажеш за пътя си.

Вперили поглед напред, понякога забравяме да затворим очи и да си благодарим за избора да виждаме със сърцето си.

Всяка жена, която е поела по дълбокия път към вътрешния си свят е нужно да се научи да лагерува, да присяда в гората, да си пали огън, да си сготвя топла храна и да присъства за себе си в тишина и обич.

Само така ще има сили да продължи, само така ще бъде способна да изгражда подхранващ съюз с другия, само така ще съумее да се радва на пътуването си. На 30тия си рожден ден моите най-близки на сърцето ми приятелки, ми подариха картичка, която е пълна с толкова дълбоки думи на нежност, благодарност и обич, че дори две години по-късно моите очи се пълнят със сълзи, когато я чета. Всяка дума в нея ме докосва, ме погалва, ме прегръща и стопля и ме учи да общувам със себе си по този начин. От това има нужда всяко сърце!

Ето защо днес те каня, да приседнеш до себе си, да си запалиш лагерен огън (в 21 век разбирай ароматна свещ) и да си сътвориш картичка за себе си. В нея да напишеш за какво си благодарна на себе си, на какво се възхищаваш в себе си.

Дай си право да се свържеш с усещането, колко си важна за близките си, колко си ценна за тях, колко много сърца те обичат. И със силата, с която ти си ги прегръщала, и с нежността, с която ти си им говорила, прегърни себе си и дай на твоето сърце вътрешната си топлина и благодарност. Време е да бъдеш щедра и за него, време е да му бъдеш най-добра приятелка.

Бъди вдъхновяваща жена,

Марина

П.П  Сподели на близките на сърцето си и бъди част от жените, които вдъхновяват жени.

П.П Подари си една вълшебна среща, с която да получиш отговор на важен въпрос за теб. Отговор, който идва от теб, от твоята интуиция и женска мъдрост.

Назад НАЗАД