X

Изповедта на един мъж: 5 неща, които осъзнах като баща на две дъщери

от в 16:00 на 02.01.2016 в Всичко за теб | Семейство


Изповедта на един мъж: 5 неща, които осъзнах като баща на две дъщери

Изповедта на един мъж: 5 неща, които осъзнах като баща на две дъщери Снимка: blog.cashkaro.com

Представям ви Доуен Ричърдс – млад баща на две прекрасни момичета, „центърът на неговата вселена“. Признава, че не е експерт по въпросите за родителството, но е създал блога си Daddy Doin’ Work, защото обожава да е баща и защото иска да споделя своите виждания за най-важната „работа“ в живота на един мъж.

Eто какво разказва той...


Не исках да отглеждам момичета,... докато не станах баща на момичета.

„Неотдавна, някой ме попита дали не ми се е искало да имам момчета, вместо момичета. Разбира се, категоричният ми отговор беше „НЕ“. Но винаги ли съм се чувствал така? Ще излъжа, ако кажа да.

Първо, нека се върна няколко години назад. Когато жена ми ми показа положителния тест за бременност през 2009 г., аз избълвах: „Супер! Надявам се да е момче!“

Провал.

Вече си представях как, ако имам син, щях да го науча да играе баскетбол, бейзбол и всичко останало... С момиче щях да се занимавам с рокли и с всякакви други „момичешки глупости“.

Пълен провал.

След няколко седмици на бърборене за това колко много искам да имам момче, всичко се провали с трясък. Първата бременност на жена ми не завърши успешно и това беше огромно разочарование за нас. След месеци на скръб и болка, осъзнах, че

единственото, което всъщност исках, беше да бъда баща – а не непременно баща на момче.

Проклинах се за това, че бях толкова глупав и незрял и се молех за изкупление – което, за щастие, получих. През 2010-та година жена ми отново забременя и този път нямаше глупости от рода на „Надявам се да е момче“. В интерес на истината, сълзи на радост потекоха по лицето ми, когато докторът ми каза, че ще имаме едно малко момиченце.

И така, от януари 2011-та година моята малка дъщеря ми показа една напълно нова любов, за каквато не съм подозирал, че съществува.

Нещо повече, искрено вярвам, че това да имам две дъщери ме направи по-добър човек, по-силен, по-умен и че без тях не бих бил това, което съм днес.

Сега ще обясня защо...

1. Осъзнах, че всичко, което бих могъл да правя с едно момче, мога да го правя и с моите дъщери..

Например, да играя баскетбол, бейзбол и всичко останало. На някои от вас това може да ви се види пресилено, но е истина.

Обещах си да ги науча на всичко, което знам, и ще направя. Въпреки че са момичета. Или по-точно, именно защото са момичета.

2. Осъзнах, че дъщерите ми ще ме използват като еталон за това как трябва да се държи един мъж.

Знам, че не казвам нищо ново, защото всеки родител е ролеви модел за своите деца. Въпреки това, много бащи смятат, че като родители ги определя това кои са те, а не какво правят. Те са счетоводители, вице президенти, изпълнителни директори, строителни работници и пр., но никога не се определят като бащи и съпрузи на първо място. Те не сменят пелени, не четат приказки за лека нощ, не къпят децата си, не им приготвят вечеря... Не правят нищо от това. Просто седят пред телевизорите или сърфират в интернет, докато половинките им се занимават с тези неща (и няма значение дали половинките им са правили това цял ден, защото гледат децата си вкъщи, или пък са били 8 часа в офиса и също са прибрали преди малко). С други думи, тези „бащи“ са всъщност ходещи банкомати. Нищо повече.

Най-добрите бащи, които познавам (а аз познавам много бащи) възприемат своята работа като нещо, което правят, но не и като нещо, в което се превръщат. На първо място и преди всичко те са бащи и съпрузи.

Когато работех по 8-10 часа дневно, помня, че след дълъг и уморителен ден, тежки конференции, агресивни клиенти и крайни срокове, единственото, което исках, беше да се прибера вкъщи и да си почина. Но тогава си спомнях за своите дъщери. Не можех да си позволя да ме погледнат и да си кажат: „Татко не готви, не ни къпе, не ни чете приказки, не сменя пелените ни. Той просто си седи, докато Мама прави всичко. Може би така е нормално да се държат мъжете и това трябва да очаква всяка момиче от своя бъдещ съпруг.“ И така, когато се приберях, правех всички тези неща. Защото исках да им покажа, че

ето така трябва да се държи бъдещият съпруг.

Но аз не съм робот. Понякога буквално падах в несвяст, след като бях прочел поредната детска приказка девет или десет пъти един след друг. Друг път бях така уморен и без да искам, слагах толкова чили в соса за вечеря, че буквално не ставаше за ядене. Но въпреки това правех всички тези неща. Исках дъщерите ми да виждат, че баща им наистина участва в грижите за тях. Винаги. А и знам, че един ден, когато един ден пораснат и отидат в колеж, ще си мечтая за времето, когато се седяли на колената ми, заслушани в приказката, която им чета.

Но най-вече: приемам изключително отговорно ролята си на пример за това каква е ролята на мъжа в семейството. Мисля, че това ще им помогне да направят правилните избори в живота си.

3. Осъзнах, че „момичешките неща“ са мит.

Какво всъщност значи това? Моето момиченце по-малко момиче ли ще е, ако се облече като Човека-Паяк за Хелоуин вместо като принцеса? (Впрочем, тя направи точно това!) По-малко момиче ли ще е, ако иска да играе футбол с момчетата, вместо да тренира балет? Не и за мен. Това е, като да кажеш, че мъж, който вдига 100 кг от лежанка, е повече мъж от този, който пее приспивни песни на децата си вечер.

Научих, че да бъдеш момиче значи да бъдеш, каквото си поискаш.

И аз никога няма да им поставя никакви ограничения, нито ще се опитвам да ги „моделирам“. Напротив, искам да ги запозная с други жени, които успяват в сфери, смятани за доминирани от мъжете (например, мениджъри на компании, спортни журналисти, полицаи и др.). Искам те да разберат, че нищо, за което малките им сърчица мечтаят, не е невъзможно.

4. Осъзнах, че да вдигаш шум, е хубаво.

И под да вдигаш шум имам предвид да вярваш в нещо толкова силно, че да можеш да изкрещиш с пълни гърди от покрива на къщата, така че да те чуят. Без да ти пука какво ще кажат за теб хейтърите, песимистите и останалите клоуни, които смятат, че имат правото да се бъркат в живота на хората.

Искам моите момичета да говорят на висок глас, без да се притесняват. Така че да бъдат чути.

И да забравят за всички онези глупости, които могат да чуят за себе си – че са „мъжкарани“, че са „к*чки“ и пр. Просто защото държат на своето мнение и не се притесняват да го заявят.

5. Осъзнах, че съм създаден да възпитавам момичета в днешното общество.

Или поне си мисля, че е така. Нека сме честни – момичетата днес трябва да преодоляват много предизвикателства. Върху тях непрекъснато се оказва натиск - че трябва да се харесат на останалите, че трябва да правят секс, че трябва да изглеждат по определен начин, че трябва да се държат по определен начин... Трябва да се пазят от хиляди опасности – обиди, забременяване като тийнеджърки, насилие... Сигурно пропускам нещо, но се депресирам, докато изброявам всичко това. Не мога да ги предпазя от всички злини на нашето общество, но мога да се уверя, че ще имат увереността и способността да оцелеят в този луд свят. Боря се бащите да седнат на масата и да бъдат истински глави на своите семейства. По същия начин се боря майките да седнат на масата и да говорят открито със своите дъщери за всички опасности, които ги заобикалят...

Няма да ги предпазите, ако криете истината за света навън. Ще ги предпазите, ако им я разкриете, преди те самите да го направят.

В заключение, знам, че ако ми се бяха родили момчета, щях да съм също толкова щастлив, както когато ми се родиха момичета. Но е истина, че

има някаква особена връзка между бащите и техните дъщери, която не може да бъде обяснена. И аз не бих заменил тази връзка за нищо на света!

А сега ме извинете, но в мола има разпродажба на детски клинчета.



Теми   баща-деца | възпитание | да бъдеш баща | родител

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.