Писателката Сара Корнел никога не е възнамерявала да има извънбрачна афера, но преди да се усети, се озовала по средата на една.

„Това не беше специфично, съзнателно и обмислено действие”, казва тя в своя пост. „Не се е случвало да се събудя и да си кажа: „Хей, мисля, че ще ми хареса да имам извънбрачна връзка”. Просто се случи, което вероятно е трудно за разбиране, ако действително не си попадал в такава ситуация.”

Освен Корнел, седем друг жени споделят какво ги е накарало да изневерят на съпрузите си:

„Омъжих се за грешния човек и избрах по-лесния път в живота, като бях с него. Не осъзнавах, че не е правилния човек, докато не ни се роди дете. Намирах уют и подкрепа при правилния мъж в продължение на много години и скрих, защото не исках семейството ми да се разпадне. Причината, поради която се отклоних от пътя, е пълната липса на внимание от страна на съпруга ми. Никакви картични за рожден ден или Коледа, или подаръци. Той спря да ми казва „Обичам те”. Преди бебето да се роди правих секс един път седмично, стигнахме до веднъж на няколко месеца, а накрая и един път годишно. Лесно е да се влюбиш в друг, когато чувстваш съпруга си като съквартирант, който ти помага с отглеждането на детето.” - Криста. Р.

„Аз изневерях на съпруга си, защото той ми изневеряваше. Това е тъжната и проста истина. След като прекарах шест години с мъж, който не можеше да спре да ми изневерява, се чувствах емоционално изтощена, изчерпана и прикована към дъното. Изневерих, заради непреодолимото желание да имам някой, който да ми върне обратно част от любовта и вниманието, които аз давах на съпруга ми, но така и не получавах. Изневерих, защото отчаяно исках някой да ме обича със същата яростна интензивност, която давах на съпруга си. Изневерих му с гаджето си от гимназията, защото бях ядосана, наранена и исках той да изпита същата болка, която ми причиняваше вече шест години и която така и не пожела да премахне, макар да знаеше, че ме убива. Изневерих, защото обикнах себе си и се надявах, че някой, който и да е, би могъл да ме оцени, да ме обича и да ми помогне да започна отначало.” – Лидзи Т.

„Аз вярвам,че хората, които имат афери, го правят, заради нещо, което фундаментално липсва във връзката им. Що се отнася до мен, това, че изневерих на съпруга си, не беше нещо специфично, съзнателно и обмислено. Не се е случвало да се събудя и да си кажа: „Хей, мисля, че ще ми хареса да имам извъбрачна връзка”. Просто се случи, което вероятно е трудно за разбиране, ако действително не си попадал в такава ситуация. Професионалните отношения, превърнали се в приятелство, прерастват във флирт, афера, гибел. Прилича на страхотна бутилка вино, която пиете на вечеря. Не е задължително да се напиете, но вкусът, съчетан с останалите аромати на масата, звуците и мириса на стаята, успокояващото, топло усещане на релаксирането в цялата сензорна среда, ви карат да отпиете от бутилката отново и отново, докато не изпиете чашата, за да я напълните наново. След това, в един момент се оглеждате наоколо и осъзнавате, че съзнанието ви се замъглява, но сетивата ви са толкова привикнали, че макар да знаете, че трябва да спрете, защото ще се напиете и ще страдате от махмурлук на следващия ден, не можете." - Сара Корнел

„Не се гордея, че изневерих на бившия си съпруг и никога не бих го направила отново. Въпросът, който ми задават най-много, е "Защо"? Защо изневерих? Бих направила цял списък с причини: комуникацията ни се разпадна, той имаше пороци, не се грижеше за себе си. Но, в ретроспекция, главната причина за действията ми беше това колко объркана се чувствах по отношение на протичането на живота и връзките. Мислех, че щом съпругът ми се промени, всичко ще се оправи. Не виждах, че чувството на неудовлетвореност от нашите отношения не изхождаше от неговото поведение, а от мен самата. Аз създадох негативно настроение чрез отрицателните си мисли. Тогава си позволих да бъда заслепена от друг мъж. Нещата щяха да са много различни, ако бях променила начина си на мислене.” - Марина Пиърсън

„Не съм имала афера както повечето хора. Нямаше промъкване наоколо или търкаляне в леглото на съпруга ми. Всъщност, всичко се случващо открито до самия край. Имах най-добър приятел от 17 години. Той беше човек, на когото се доверявах и с когото споделях, когато бях тъжна, когато ми се случи нещо невероятно, честно казано, казвах му всичко, което се случваше. Изненадващото беше, че съпругът ми окуражаваше това. Когато му кажех, че имам някакъв проблем, съветът му беше да обядвам с най-добрия си приятел и да му споделя. Така и правех. Отначало си мислех, че правя това, което е най-добро за съпруга ми, защото той работеше много и не се нуждаеше от моите проблеми. Но след известно време отидох по-далеч. На 5-та ни годишнина му казах, че има една година, за да се вземе в ръце и да стане човека, когото аз и децата ни имахме нужда да бъде. Десет месеца по-късно, бях на брачен консултат със съпруга си (който скоро щеше да стане бивш). Молеше за развод, спеше с най-добрата ми приятелка и гледаше как целия ми свят се разпада.” - Корина С.

„След като казах на съпруга си, че от години съм самотна и нещастна, той продължи на пътува в продължение на месеци, а накрая аз намерих някой друг. Минавайки през тази забежка, се принудих да кажа, че искам развод, като и причината за него – аферата ми.” Андреа Х.


„След осем години, беше връзка, загубила цялата си романтична любов. Аз исках да пътувам, той искаше да си остане вкъщи. Аз исках деца, той не. Аз исках някой, който да спи с мен, той изглеждаше незаинтересован. Исках да поемам различни възможности и да ги осъществявам, той искаше да се чувства удобно. Работех на Западния бряг от три месеца, той стоеше вкъщи. Осъзнавах, че не съм щастлива във връзката си, но си мислих, че това е начинът, по който нещата ще вървят оттук нататък. Една нощ на Западния бряг, отидох на бар с приятели и на другия край на стаята видях най-красивия мъж, който някога съм виждала. Срещнахме се, танцувахме, говорихме, разменихме телефоните си. Това беше началото на най-интензивната и дива романтична връзка, която някога съм имала. Когато се върнах вкъщи, казах на бившия си съпруг, че искам да се разделим, но така и не му казах за другия мъж, с който продължих да се виждам още година, преди всичко да приключи. Днес съм сгодена за мъж, който иска да пътува, да бъде предизвикван, да има деца и да спи с мен. Макар че винаги ще се чувствам ужасно, че изневерих, това ми показа какво искам и от какво имам нужда, и какво ме принуди да се измъкна от една връзка, която не беше подходяща за мен.” - Роуз М.

„Бракът ми продължи повече от 10 години. Аз не го правех щастлив и той не можеше да направи мен щастлива. Сексът се стана като задължение в армията. Просто го правех и му казвах, че е страхотно. Дали правех грешка, като не му споделях желанията си? Разбира се, но трябва да вярваш на партньора си, за да ги осъществиш. Това беше и един от основните проблеми при нас. Той сякаш изпитваше недоверие към жените като цяло, което изглеждаше почти патологично. Ако се забавех твърде много на работа, бях подлагана на подробен разпит. Чувствах се, така сякаш бях обвинявана в изневяра. Шегувах се с приятелките си, че трябва да получа безплатен пропуск за измама, понеже бях обвинявана в това толкова много пъти. В крайна сметка, аз просто исках повече: повече позитивна комуникация, повече нежност, повече желание, просто повече. Ето защо изневерих. Активно търсех човек, който да ми предложи нещата, които исках. Намерих един и сексът беше невероятен. От години не бях изпитвала такова желание към някого. Това беше непознато чувство. Осъзнах, че не съм мъртва отвътре, от което най-много се страхувах. Тогава осъзнах, че трябва да се разведа. И най-накрая събрах смелост да го направя. Няма добра причина, поради която хората изневеряват, но аз се научих да не хвърлям камъни по хората, заради решенията, които са взели, защото в крайна сметка, всеки е отговорен за собствения си живот, не за чуждия.” - Сюзън М.