Йордан Радичков: "Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода."

Днес се навършват 90 години от рождението на един от най-емблематичните български писатели Йордан Радичков. Майсто на късия разказ, Радичков завинаги ще остане с нас, благодарение на творби като "Ние, брабчетата", "Суматоха", „Януари”, "Сърцето бие за хората", "Водолей", "Козята брада" и други. Нека заедно си припомним част от най-любимите си негови цитати:

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки."

'За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си."

"Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!"

"По тоя повод Драги ми господине направи следната забележка: Ти, драги ми господине, трябва да знаеш, че всяка жаба си знае гьола и всеки колекционер, колекцията. Откъде-накъде си седнал да колекционираш влечуго, драги ми господине! Да си видял случайно някое влечуго да е седнало да колекционира врабчета? Не си видял и няма и да видиш, драги ми господине, защото влечугото гледа как да те изяде, а ти си седнал да ги колекционираш! Еее, драги ми господине, драги ми господине!" ("Ние, врабчетата")

Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода. ("Яйцето – Ние, врабчетата")

"Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това!” („Ние, врабчетата”)

"Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!” („Ние, врабчетата”)

" - Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя. - А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш."

"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.” („Суматоха”)

"Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.

"Всеки човек е поука за другите - добра или лоша." ("Скакалец")

"Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” („Ние, врабчетата”)