Професионален психологически съвет за вашите проблеми - задайте своите въпроси към Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори.
Искам да споделя проблема си. Имам връзка с малко по-голям от мен мъж от почти 3 години. Обичам го! Разбираме се и всичко е наред. От около 2-3 месеца усещам едно охладняване в отношенията ни, може би сме си омръзнали. В желанието си да не мисля, да се разсея, аз излизах по-често на партита с приятели и се запознах с друг мъж. Изневерих на приятеля си. Впоследствие той започна да се досеща и накрая сама си признах. Скарахме се жестоко и сега не иска да ме вижда и чува. Аз искам да съм с него. С уговорката за малко почивка между нас и аз с времето да се докажа като стойностен и променен човек, приключихме отношенията си засега. Желая съвет - да продължа ли да опитвам да спася връзката си или след стореното от мен наистина не си заслужава.
Х.
Мила Х,
Когато сме в двойка, връзката между нас прилича на красив танц, в който ние ту се приближаваме, ту се отдалечаваме един от друг. Щастието в двойката почива върху хармонията между два противоположни, но взаимно допълващи се полюса – от една страна нуждата от съюз, а от друга – нуждата от разделяне. Процесът на дишане, който протича между тези два полюса, показва способността за възраждане на двойката. Когато сме двама и сме в хармония – това е фазата на вдишване, а фазата на издишване е представена от моментите, в които сме сами и възстановяваме контакта със собствената си индивидуалност.
Според американските психолози, когато жените се чувстват самотни, когато липсва връзка с партньора, който ги приема за даденост, те търсят някого извън връзката, който отново да погледне в очите им и да ги накара да се чувстват обичани и секси. Както пише Патрисия Дьолае в нейното изследване „Война и мир с женската невярност”, никоя жена не е защитена от стъпка встрани „заради сияйна среща или лична криза”.
Смятам, че изневярата е един от най-тежките моменти в живота на двойката. Тя се прощава трудно, в много случаи води до край на връзката. Приемаме я като неморално деяние, като предателство, което е разрушило интимността и хармонията, която сме градили с толкова енергия, внимание и грижи. Най-лесно е да намразим и да зачеркнем човека от живота си, но какво ще ни донесе това? Не е ли по-добре да се опитаме да се възползваме от възможността, която ни се дава, да научим повече за себе си? Колкото и да е болезнено, върнете се към случката и се запитайте: Кое доведе до това ми поведение? Исках да нараня партньора си, да му отмъстя, че не ми обръща достатъчно внимание? Да му покажа, че все още съм желана? Какво избягвам да осъзная за себе си и за отношенията ми с моя партньор? Кое е неизказаното, което стои зад подобно поведение? Дали не отричам някаква дълбока неудовлетвореност във връзката си?
Бъдете честна със себе си, дайте си достатъчно време, за да разберете и да сте сигурна какво точно изпитвате към Вашия приятел. Отговорът дали трябва да продължите да опитвате е единствено във Вас самата. Разбира се, за да има шанс връзката Ви, трябва и двамата да го желаете и да работите върху отношенията си. Ако между Вас има искрена обич, ако любовта е още там, дори изневярата може да бъде преодоляна. Бихте могли да се обърнете за помощ към семеен терапевт във Вашия град, който да Ви помогне да преминете през тази криза в отношенията, да Ви помогне да осъзнаете и намерите отговорите на въпросите си, да се преоткриете един друг. Каквото и да се случи с тази връзка, най-важното е никога да не изневерявате на себе си!
Не наранявайте хората около Вас, но не се отказвайте да търсите своето щастие!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
