Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Здравейте, г-жо Ненкова. Имам проблем с общуването с непознати хора. Изпитвам голям дискомфорт, когато се налага да водя разговор с хора, които не познавам дори и по телефона. Това ми пречи да водя нормален живот, да се запознавам с нови хора, да започна някаква работа, защото мисълта, че трябва да се явя на интервю, ме плаши. А съм на 21г. и искам да се развивам и да бъда щастлива. Моля за Вашата помощ и съвет.

Г.

Здравейте Г.,

страхът да не бъдем отхвърлени от другите е заложен във всеки човек. Този страх се проявява в различни социални ситуации - при говорене пред публика, общуване, хранене на обществено място, когато сме на изпит, като деца при изпитване пред черната дъска и т.н. Установено е, че между 3 и 13% от хората в общата популация са страдали от тревога от представянето си пред група в определен период от живота си. Почти всеки от нас има спомени за ситуация, свързана с общуването, в която се е страхувал, чувствал се е притеснен, напрегнат от това дали ще бъде одобрен, харесан, приет. Социалната тревожност е свързана от една страна със старанието и желанието ни да направим добро впечатление и от друга страна с нашата несигурност дали ще успеем, дали няма да бъдем отхвърлени, дали няма да ни осмеят и подиграят.

Този страх обикновено е придружен от различни телесни прояви като треперене, изчервяване, изпотяване, сърцебиене, заекване, подкосяване на краката, повдигане. В следствие на това ние се стремим да избягваме ситуациите, които предизвикват този страх. Това на свой ред води до изолация, пречи на развитието и доброто ни функциониране като хора. 

Емоционалните проблеми, които възникват у хората, идват от начина по който те интерпретират реалността. Това означава, че личното значение, което всеки от нас придава на ситуациите и събитията в живота си, води до тяхното негативно или позитивно преживяване. Ако при общуване с другите имаме мисли като: „Ще се проваля.”, ”Няма да успея.”, „Ще кажа нещо глупаво.”, „Ще ми се присмеят.”, ”Ще ме помислят за грозен/грозна.”и други подобни, то това определено ще ни накара да се почувстваме зле и да проявим някои от различните телесни симптоми, които описах по-горе. Обикновено ние разбираме, че страховете ни са преувеличени и нереалистични, но не можем да се справим с това състояние.

Мила Г., добре е да осъзнаеш негативните си мисли в ситуациите на комуникация, които предизвикват тревожност у теб. Бъди честна със себе си, запиши ги и помисли дали те са основателни или не. Обикновено ние се страхуваме как ще ни възприемат другите тогава, когато сами не сме сигурни и уверени в себе си и в представянето си, в стойността си като хора.

Препоръчвам ти също така да започнеш да „тренираш” да влизаш в някои некомфортни ситуации (като начало в по-леки), за да усетиш и преживееш напрежението без да се опитваш да правиш това, което обичайно правиш за намаляването му. Като част от твоя „тренировъчен” план за преодоляване на страха ти от комуникация ти предлагам да се опиташ да проведеш разговор по твое желание с някой непознат, да се обадиш на човек, с когото знаеш, че ти е трудно да общуваш, и да проведеш кратък разговор с него/нея, да отидеш на интервю за работа.

Не се отказвай и не бързай, прави малки крачки и се радвай на победите си!

Желая ти успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук