Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
"Здравейте, Кремена ! Много се колебаех дали да Ви пиша,но се реших. Може би защото не признавах пред себе си, че имам проблем до преди месец след като приключих сериозната си връзка, от която осъзнах много неща за себе си. Аз съм на 22 г., уча и работя, общо взето съм много самостоятелна, отворен, позитивен, общителен човек съм, обаче нещо във връзките сякаш ми куца. Дете съм на разведени родители, разводът беше тежък, но в онзи момент сякаш гледах да се абстрахирам от всичко и да остана позитивния човек, който съм. С течение на времето обаче имам чувството, че това ми е оставило трайна следа. В началото на връзките ми съм романтична, отдадена... до един момент, сякаш нещо щраква в мен и се затварям за човека до себе си и колкото съм го допуснала, изведнъж го отблъсквам. Така се получи в последната ми връзка, обичах човека до мен, вярвах му, но сякаш не можех да му го покажа, отвътре горях, а отвън не изразявах нищо.На моменти си мислех,че не съм достойна за него и не мога да му дам това, от което има нужда,след което гонех тези мисли от главата си и се опитвах да му покажа, че е значим за мен, до момента, в който аз тотално се отдръпнах. Създала съм си една черупка, в която се прибирам веднага щом почувствам нещо и съм уязвима или може би все още не съм открила правилния човек...Вие как мислите, втълпила ли съм си или наистина имам проблем?
И. Ц."
Здравейте, И.Ц.,
В края на писмото си ме питате: „… втълпила ли съм си или наистина имам проблем?” Цялото Ви писмо обаче показва, че Вие добре осъзнавате наличието на трудности във Вашето общуване, когато сте във двойка. Първата крачка в посока да се справим с това, в което ни е трудно, да решим проблемите, които имаме в различните области в живота, е именно да ги осъзнаем, да признаем пред себе си, че те съществуват и да имаме желание за промяна. Радвам се, че млада дама като Вас, толкова самостоятелна, отворена, позитивна и общителна, както сама се описвате, е осъзнала , че има нужда от помощ и толкова откровено, ясно и открито говори за това.
Разводът на родителите оказва влияние на всяко дете, независимо на каква възраст е. Ние сме на този свят благодарение на своите родители и взаимоотношенията ни с тях са най-важните връзки в живота ни. Чрез тях ние формираме нашите модели на взаимодействие с другите. В последните години има много проучвания, които доказват, че проблемите в привързването продължават и в зряла възраст и оказват силно влияние върху поведението по отношение на партньора ни. По някакъв несъзнателен начин ние създаваме такива връзки, в които преживяваме отново емоциите и болката от нашето детство.
Мила И. Ц., препоръчвам Ви да направите едно интересно упражнение. Вземете лист хартия, разделете го на две колони. Отгоре на първата напишете „Какво получих”, а на втората „Какво ми липсваше”. В първата колона напишете всичко, което сте получила в родния си дом, от семейството си, а във втората – това, което смятате, че ви е липсвало. Когато пораснем, в своите връзки ние сме склонни да се свързваме с тези хора, които могат да ни дадат това, което ни е липсвало, докато сме растели с нашите родители. От своя страна ние предлагаме на другия това, което сме получавали и имаме достатъчно от него. Понякога обаче разликата между онова, което искаме, и това, което даваме във връзката, е много голяма и това води до конфликти. Ние имаме естествена склонност да даваме нещата, които сме получили в дома на родителите си, но в процеса на порастване, съзряване, помъдряване можем да изберем да даваме повече и различни неща на партньора си.
Мила И. Ц., черупката, която сте си създала и в която търсите убежище, когато се почувствате уязвима, е мястото, където се чувствате в безопасност. Но тази черупка също така Ви отделя от другите, от света, в който живеем. Ако тези „други” искат да Ви подадат ръка, да са съпричастни с Вас, да Ви подкрепят, те няма да могат да го направят. Съветът ми към Вас е да си позволявате съзнателно понякога да отваряте вратата на Вашето убежище и да позволявате на хората около Вас да бъдат там за Вас. Поговорете с приятеля си, с когото сте се разделила наскоро. Може би за Вашата връзка все още има шанс. Попитайте го как се чувства, когато се затваряте и се отдръпвате от него, дайте му шанс да стигне до Вас, опитайте се да се приближите и Вие до него. Разговаряйте, говорете му за страховете си, за преживяното от Вас в детството Ви, за начина, по който се чувствате и какво Ви кара да „бягате” от него, направете го съпричастен с Вашето вътрешно състояние.Не се страхувайте да рискувате и да показвате истинските си чувства!
Пожелавам Ви успех! Не се изолирайтеот близостта на хората, които Ви обичат истински!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
