Как да се измъкнеш от ролята на жертва

Чувате ли често тези заключения около вас? А казвате ли ги и вие понякога? Мога да ви гарантирам, че ако продължавате в същия дух, ситуациите, които визирате с тези изрази, ще се множат. Няма нищо екстремно в това заключение. Ясно е, че като попаднем в ролята на жертвата, по силата на Закона на привличането, към нас на талази идват все подобни случки. Нали знаете старата приказка, че когато жертвата е готова, насилникът сам ще дойде?

В психиката на жертвата е залегнало схващането, че другите и това, което са ви направили, както и несправедливостта на живота, са причината да сте това, което сте в момента. На лице е силна фиксация в миналото. Освен че в него се търсят причините за всички беди, сянката му се простира и върху настоящето. Добрата новина е, че вие по някакъв начин сте придобили това поведение, научили сте се на него и следователно, ако положите усилия, можете да го промените, т.е. да се отучите от него.

Първата крачка към промяната е да започнете да разпознавате кога сте в ролята на жертва. Втората е да поемете отговорност за действията си. Марси Шимоф – един от най-популярните автори на мотивационна литература и женското лице на книгите от поредицата „Пилешка супа за душата”, предлага да си направим буркан, където да пускаме определена сума всеки път, когато реагираме като жертва. После можем да дадем парите за благотворителност.
Ако пък предпочитате, можете да се „награждавате” с 10 коремни преси или лицеви опори като се „хванете в крачка” с реакция на жертва. За да има още по-добър ефект, можете да помогнете близките си приятели и роднини да ви казват всеки път като забележат, че гастролирате в любимата си роля.
Скъсването с модела на жертвата е сигурен начин към това да бъдем по-щастливи. Поради тази причина ще изредя най-разпространените признаци, че си вкопчен в ролята на жертва:

Обвиняваш другите/обстоятелствата и се оправдаваш

Ако се ръководиш от мотото „Не съм виновен аз” и вадиш от седем кладенеца вода, за да оправдаеш закъснението си, провала си или каквото и да е друго, неприятно събитие, е абсолютно гарантирано, че си в капана на жертвата. Чрез тези си действия, вместо да насочиш енергия, за да се справиш с въпросната ситуация, ти я пилееш като я адресираш към другите.

Оплакваш се

Ако фокусираш времето и вниманието си върху липсите в живота ти, те ще стават все по-големи. Приеми, че Вселената е като един глух сервитьор – чува само глаголите. За нея „не искам да съм беден и болен” е равно на „искам да съм беден и болен”.

Самосъжаляваш се

„Горкият аз, колко съм нещастен, колко съм гневен и сломен. Само, ако родителите ми не бяха ме възпитали така...” Приеми, че след като си жив и пораснал, майка ти и баща ти са направили най-доброто, на което са способни. Ако то не е много, имай предвид, че все пак твоята душа ги е избрала за родители, а не обратното.

Самоизмъчваш се

Ако си сред хората, които са склонни да критикуват изпълнението си във всяка ситуация, знай, че така се закопаваш сам. Няма как другите да те ценят и хвалят, ако ти се самобичуваш и подценяваш.

Изпитваш срам за минали неща

Всички имаме провали или поне ситуации, в които не сме се представили блестящо. Проблем е, ако те се закотвят в нас и ги носим като камък, който ни тежи на врата. Едно от нещата, които могат да ти помогнат да хвърлиш камъка на дъното, без да потънеш с него, е да разкажеш за нещата, от които те е срам на човек/хора, които са авторитети за теб. Споделяйки срама си по този начин, ти му взимаш силата и спираш властването му в живота ти.

Спомняш ли си един от законите на филма „Тайната” – твоите мисли и чувства са причината, а онова, което се случва, е резултатът? Ако успееш да промениш нагласата си, да се измъкнеш се от костюма на жертвата, резултатът със сигурност ще си струва усилията.

С обич,
Наталия

НАЗАД