Как действа сексът - овластяващо или поробващо?

2 014 прегледа 13 мин време за прочит 0 споделяния

Жените, работещи в секс индустрията, било то в порнографията, стриптийза или проституцията, са поставени пред сериозни дилеми, които засягат всеки аспект от живота - от икономиката до морала. И макар в България това да е тема, която да не се обсъжда в никакъв контекст, в САЩ за т.нар. секс работници се говори много по-често и за тях се организират определени грижи и услуги.

Една любопитна анкета на Huffington Post хвърля светлина върху въпроси, за които никога не сме се замисляли. 12 човека, които познават секс индустрията, включително клиничен сексолог, застъпник за правата на работещите в сферата, адвокат по проблемите на трафика с цел сексуална експлоатация, както и настоящи и бивши проституиращи, отговориха на няколко въпроса.

Ето ги и техните отговори:

Робин Ричардсън – адвокат, работещ по проект за равни права на секс работниците
„Въпросите за опита на секс работниците ме карат да се чувствам неудобно, защото заради повечето от тях погрешно се разбира, че съществува обобщаващо понятие за "секс практика". За начало, понятието „секс работа” обхваща широк спектър от дейности - както легални, така и нелегални, които включват търговия на определена форма сексуална активност, производителност или фантазия за някакъв вид плащане. Секс работниците могат да имат един клиент (аз харесвам добре компенсираните приятелки на Хю Хефнър) или милиони фенове като известните порно актриси Стоя и Бел Нокс.
Някои дефиниции за секс работа като цяло включват прекарването на определено време с мъже в Хемптънс без правене на секс или търговия с мръсно бельо за пари. Видовете секс работа са толкова разнообразни, колкото и хората, които се занимават с тях. Хората започват да се занимават и остават в този бранш по различни причини – всичко е въпрос на индивидуалност.”

Лаура Лий – ирландски писател и активист
„За да разберем секс работата, най-напред трябва да дефинираме понятието. Моето определение е просто – двама възрастни разменят секс за пари в брой. Тази дефиниця е важна, защото много често секс работата се свързва и с трафик на хора, сексуално малтретиране на деца и изнасилване. Това са негативните противоречия, с които се сблъскваме в индустрията. Към 2014 г. аз смятам, че моралът няма място в която и да е дискусия за секс работа. Всъщност той може да намери начин да се промъкне – често чрез религиозни ордени, които предлагат криминализирането на нашата търговия. На тези моралисти казвам: ”Не ви моля да харесвате това, което правя. Ако смятате размяната на секс за пари за нещо ужасяващо, добре тогава. Но това, за което ви моля, е да ми позволите да върша работата си, уважавайки достойнството ми.”

Камерън Адамс – бивша порноактриса
„Индустрията ми каза, че трябва да се тествам на всеки 28 дни. Така и направих. Те ми казаха, че трябва да го правя без презервативи, ако искам да запазя работата си, иначе щяха да ме сменят с друга актриса. Ето защо аз направих, каквото искаха.
Сега съм ХИВ позитивна.
Порно индустрията се фокусира върху най-бедната и безпомощна част от обществото, защото знае, че може да възползва от жени като мен. Те знаят, че ще направят повече пари, нарушавайки закона, когато отказват на жени като мен най-евтината защита на работното място – презерватива.”

Д-р Ричард Вагнер – лекар, клиничен сексолог
“Секс работата е и винаги е била нещо просто. Това е начинът на някои хора да намерят своето място в света. Секс работниците, които познавам, казват, че техният избор на кариера обикновено зависи от икономиката. Но при кого ли не е така? Със сигурност има злоупотреби в изобилие и секс работниците ще признаят първи това. Но коя икономическа система не води със себе си неравенство и експлоатация?
Оставяйки моралните стандарти настрана, аз мисля, че секс работата се разбира най-добре като проблем на труда. Всички практикуващи, които периодично са дискриминирани от закона, нямат друга цел, освен да се намесват в това, което хората избират да правят с телата си.”

Александра М. – бивша стриптийзьорка
„Стриптийзът вреди на всички. Той насърчава мъжете да гледат на жените като стока, както и да оценяват женската стойност, базирайки се само на външния вид, сексуалността и способност да задоволяват. Той кара жените да се вманиачават по визията си и да не ценят себе си повече, отколкото го правят мъжете.
Стриптийзът е просто депресираща, нездравословна помийна яма, в която хората залъгват себе си и другите. Той е безсмислена загуба на време и пари за мъжете. А за повечето жени – вредна задънена улица."

Мелиса Петро – бивш секс работник и „учителка по проституция”
„За времето, в което продавах секса, е невъзможно да се формулират начините, по които работата ми повлия негативно. За да продължа да върша тези неща и да запазя достойнството си докато го правя, ми се наложи да се науча да не признавам, че се чувствам разрушена, дори пред себе си. Секс работниците не могат да си позволят да бъдат травмирани от работата си, независимо от това какво им се наложи да преживеят.
През последните години политическите разговори за сексуалните услуги са засегнали темата за това как участието на жените в секс индустрията може да бъде както по взаимно съгласие, така и експлоататорско. Секс работата е дейност, която генерира приходи, което от една страна е подобно на всяка останала работна позиция, но пък от друга е нещо много различно.”

Едибъл Айкайнъс, бурлеска танцьорка
"В женомразката, сексуално репресивна култура, където мъжете все още печелят повече от жените, работните места са оскъдни. Висшето образование се оказва пълен фарс, а като има толкова много мъже, които емоционално и физически се възползват от жените, как тогава една дама може да се откупи обратно?
Тя може да заеме дадена позиция или да откаже да играе ролята на безмозъчна глупачка. Въпреки женомразкия характер на нашето общество, фактът, че сексът продава важи с пълна сила. Чрез продаването на секс мъжете може да се научат как да се отнасят с жените, a те от своя страна – своята пословична стойност.”

Кейт Д’Адамо – социален застъпник на секс работниците
„За някои хора е естествено да погледнат пъзела, който засяга множество проблеми и лични убеждения, и да се опитат да го вместят в разбиранията, които имаме. Тъй като редовно се сблъскваме с противоположни и противопоставящи се разкази за опита на хората, ние често ги поставяме в клишето и питаме: Секс работата овластява или експлоатира? Питаме, за да извадим опита им от контекста, да ги разберем и да застанем зад всеки човек, който някога се е занимавал със секс търговия.
Може би ще ми е по-лесно да кажа какво не е секс работата. Тя не е модел или на нашите лични чувства в секса и търговията. Тя не е дедактическо проучване на абстракции. Тя не е представяне на културни страхове и социални нагласи. Тя не е в застой, не е изолиран опит, който може да се обобщи като взаимно изключващите се резултати от две наложени условия.”

Сюкси Джеймс – създателка и водеща на „The Whorecast”
„За някои секс работата е средство за постигане на цел – начин да изкарват пари от икономиката, която ги е предала.
За някои секс работата е приключение – овластяващ момент или странно време в живота им, което за добро или за лошо ще им предаде урок за самите тях.
За някои секс работата е нещо, което те нямат право да избират; работа, която някой или просто обстоятелствата ги принуждава да вършат.
За мен секс работата е моят път към американската мечта – начин да се грижа за семейството си, да притежавам свой собствен бизнес, да начертая пътя си към дългосрочна финансова стабилност.”

Жени, работещи в дом за стари секс работници в Мексико Сити
„Секс работниците и до голяма степен по-възрастните секс работници са видели почти всичко, но ние не искаме да видим тях. При откриването на „Casa Xochiquetzal” ние зададохме следния въпрос: „Някога чудели ли сте какво се случва със секс работниците, когато остареят?”
Установихме, че това е рядко задаван въпрос. Съществуването на „Casa Xochiquetzal” обаче позволява на хората да видят своите „бежанци”, знаейки, че без този подслон или други като него тези по-възрастни жени ще трябва да живеят на улицата.”

Рут Джейкъбс – писател и защитник на секс работниците в Обединеното кралство
„Не бях самотна майка, когато продавах секс. Но съм сега, като 70% от 80,000 проституиращи в Обединеното кралство, повечето от които живеят и в бедност. Аз не съм бедна, нито бях, когато продавах секс. Намирам се в привилигировано положение, което за щастие разпознах, тъй като това, което отначало ме накара да застана на грешната страна – тази на криминализирането на покупката на секс, беше слепотата за тази привилегия.

Когато продавах секс, всичко беше изцяло заради пари. Не беше заради овластяването. Само малка част от хората имат късмета да се почувстват овластени от своите начини за печалба. Но в момента като самотна майка, дали се чувствам по-овластена, обувайки обувки на децата си, слагайки вечеря на масата и плащайки наема чрез продаване на секс или като не предлагам секс, изправяйки се лице в лице с изгонването и глада? Е, отговорът ми е очевиден – първото... и това е реалността за повечето жени в проституцията."

Кити Страйкър - порно актриса, която пише за правата на секс работниците
„Била съм навсякъде в секс индустрията - от голо моделство през компаньонка до порно актриса. Като такава, често ме питат дали секс работата ме зарежда, дали е безопасна или дали се чувствам морално покварена от нея. За да предоставя контекст – никога не са ми задавали тези въпроси във връзка с работа като неплатен стажант. Никога не са ме питали нещо подобно, когато работех в маркетинговия отдел на спортна компания. Никога не са ми задавали въпроси за работата „на дребно”, в която сексуалният тормоз е рутина, а докладването за него би могло да ви убие.

Винаги са ме питали единствено за условията ми на труд, финансовата ми сигурност, здравословното ми състояние по време на работа, когато под „работа” се разбира секс индустрия.”