X

Как е правилно да се изграждат детски площадки

от в 09:44 на 22.08.2017 в Всичко за теб | Семейство


Как е правилно да се изграждат детски площадки

Как е правилно да се изграждат детски площадки

Направо да минем към въпроса. Всички детски площадки в България са изградени неправилно. Разбира се, има и изключения, но като цяло всички са неправилни. И това, при положение, че детската площадка вероятно е най-масовият елемент в благоустройството на страната. Парковете, спортните площадки, зоните за отдих за възрастни хора могат да бъдат пренебрегнати, но детска площадка трябва да има във всеки двор. Какво не ни е наред на детските площадки?

Като цяло бих оценил детската площадка по пет показателя: безопасност, удобство, креативност, достъпност и дизайн. У нас обикновено се ограничават до това да поставят в центъра на двора няколко железни конструкции, да ги оцветят в потресаващи цветове като в най-добрия случай могат да поставят наоколо каучукова настилка, за да се отчетат, че са взели мерки за безопасност. В последно време, в България масово поставят еднотипни пластмасови конструкции в ярки цветове, проектирани от възрастни, които, ако съдим по дизайна, доста са били обиждани в детството си.

Нека да поговорим за правилните площадки!

Какво сме свикнали да виждаме у нас в междублоковите пространства? Или тези съветски конструкции, които постепенно са унищожени от природата и местни жители…

…или еднотипните щамповани конструкции в ярки клоунски цветове. Детска площадка в стил „възрастните знаят по-добре, какво е нужно на децата“.

Защо изобщо се появяват подобни площадки? На първо място, защото всички се страхуват за децата си. Поради тази причина се опитват да създадат такова пространство за игра, което да отдели детето от всичко и всеки в света. Второ, именно възрастните решават, какво трябва да бъде това пространство. Да сте чували у нас, при проектирането на детска площадка да са поканили да участват и деца? Или поне да са се интересували от тяхното мнение?

Възрастните, които изграждат детски площадки, разполагат с набор от щампи. Например, те знаят, че децата обичат ярки цветове, че им е нужна активност, че обичат люлки и пързалки, но подобни развлечения могат да бъдат опасни за тях. За това е необходимо да направят някакво безопасно заграждение, оцветено в ярки цветове, където децата ще играят под пълнен контрол по зададен от възрастните сценарий.

Това, което не достига на възрастните е креативност – а какво точно е това. Ето кораб в стандартни цветове. Това са измислили възрастните за децата.

Още през 70-те години (с подкрепата на ЮНЕСКО) са били проведени изследвания (Кевин Линч, Луиз Чавл), чиято цел е била да се изясни, как самите деца оценяват пространството, в което живея и играят, и как го виждат след 10 години. Изследването показва, че детското разбиране за щастие съществено се различава от това на възрастните. Станало ясно, че най-щастливите деца живеят в най-бедните градове и квартали. Причината е, че преди всичко на тези места децата се чувстват най-свободни. Децата ходят сами на разходка или да играят, избират с кого и какво да правят, общуват с природата, като пълноценни участници в обществения живот. Децата се нуждаят от свобода в играта и общуването.

За детето играта е начин да опознае света. Чрез играта детето се учи да живее. Малкият човек се учи как да бъде самостоятелен, способен да взема правилни решения, да постига своето, да рискува, да побеждава и да пада, да греши, да общува и да разбира как е устроен света.

Нека да видим български детски площадки и да си представим, на какво могат да научат нашите деца. Какво разбиране за устройството на света ще им дадат?

Идват ли много деца на тази площадка?


Има редица изследвания, които доказват, че организацията на пространството за игри по този начин води до понижаване на познавателната и творческата активност на децата, до изкривяване на разбирането за устройството на света, до неразбиране на законите на природата. Освен това децата, които са лишени от възможността да рискуват, реализират тази своя потребност в бъдеще, като се подлагат на неимоверни и необосновани рискове. Какво е рискът за децата? Това е начин да се научат на самосъхранение във всяка ситуация. Разбира се в България има немалко пространства, които дават на децата простор за рискуване…

Това не точно така. На площадките, създадени заради спокойствието на възрастните, децата престават да оценяват реално своите сили. Съвременните деца получават повече травми от предишните поколения, защото не знаят как да реагират в екстремна ситуация. Как да се обърнеш, когато падаш. Да видиш опасността с „вътрешния си поглед“.

Нека да погледнем, какво виждат децата ни в процеса на играта. Те виждат еднообразни, в най-добрия случай нови организирани пространства, не казващи нищо за това, какво е вода, земя, трева (ние ги лишихме даже от тревата, като я пазим от децата), камъни, дърво. Те не виждат какво е природа във всекидневието си.

Урбанизираният свят дава на децата пространство, в което трябва да действат по сценарий, определен от възрастните. Обърнете внимание на това: ако преди децата са падали и след това са продължавали играта, без да обръщат внимание на болката, то сега и най-малката драскотина им носи ужасни страдания! Ние създаваме пространства за удобни и комфортни за обществото хора, а не развиваме в децата си чувството за индивидуалност, свобода на мисълта и избора, желание за постигане на целите.

Възпитаваме личност, която не е свикнала да мисли и чувства, а се нуждае от създадения за нея сценарий. В такава ситуация е трудно да израснеш истински щастлив и способен на творчески акт. Защото някой вече е измислил вместо теб как да бъдеш щастлив, а това не може да бъде щастие.

В цивилизованите страни отдавна вече мислят над това, как се чувстват децата в урбанизирания свят. Разработени са цели програми, които позволяват превръщането на града в по-дружелюбен и открит за децата (в Лондон, в Австралия и т.н.) Тези програми разглеждат града като цяло, но също така включват и методически препоръки към специалистите, които проектират детските площадки.


Как да се построи правилната детска площадка?

1. Необходимо е да се привлекат деца от различни възрасти при проектирането на площадката. Това може да стане чрез провеждане на семинари, уоркшоп, игрови методи.
2. Площадката трябва да дава възможност на децата да играят в едно пространство. В никакъв случай не трябва да се разделят игрите на децата с физически и психически особености (ограничени в движенията, болни от синдрома на Даун, аутисти и др.) от тези на обикновените деца, както е прието у нас. Не бива да се поставят специални съоръжения отделно от тези на обикновените деца. Трябва площадката да бъде така проектирана, че всички деца да могат да играят заедно. Да се изолират особените деца е абсолютна жестокост.
3. Не съществуват идеални детски площадки. Всяка площадка трябва да изпълнява своята основна функция - да дава физическо натоварване, да обучава, да развлича и т.н. Не си струва да се обединяват всички функции в едно място.
4. Не бива да има пренасищане на площадката с различни устройства, стимулиращи физическата активност. Това води до това, че децата стават хиперактивни и започват да буйстват.
5. На градските деца е необходимо да се предостави възможност за общуване с природата (т. нар. природни детски площадки) – да си играят с пясък и вода, на тревата и т.н.
6. Необходимо е да се даде възможност на децата да рискуват обосновано. Това е голяма отделна тема, която предизвиква много спорове и разногласия. Може би ще я засегна в отделен пост.

Кои детски площадки можем да считаме за добри? Това са тези площадки, които не просто „занимават“ децата, а им дават възможност да включат фантазията си при избор на сценарий за игра, да си проверят силата, да опознаят обкръжаващия ги свят. При това тези площадки трябва да бъдат умерено интензивни, красиви, безопасни и даващи възможност за риск.

Рискът е необходимост за развитието, но той трябва да бъде умерен. В никакъв случай не бива да се забравя за безопасността на площадките.

Най-разпространените от специфичните произшествия по площадките са: падания, удари от люлки, порязване, натъртвания и счупвания на кости. Ударът в главата от люлка е класика. В съветските времена това бе своеобразно бойно кръщене за много от жителите на страната. Като тук не става дума само за невнимателност от страна на децата.

Трябва да се отбележи, че в плановете за безопасност на детските площадки, нашата страна не е чак толкова изостанала от Запада, където тези норми започват да се въвеждат в средата на 90-те години. Сега обаче, западните страни са много напред в това отношение, докато ние тъпчем на едно място.

В Канада, Австралия, Великобритания и други страни са провели изследвания и са изяснили, че за детските площадки най-подходящи покрития са: каучукови настилки на плочи, изляти каучукови настилки, насипни настилки от дървесни кори и стърготини, изкуствена трева, композитен пясък. Покритията трябва да бъдат тествани за удароустойчивост при падане от високо на децата. Разбира се и добрата настилка не може напълно да предпази децата от травми, но трябва да намали тяхното количество и тежест.


Съществува още един списък с фактори, с които по препоръка на специалистите трябва да се съобразим при планирането и конструирането на детски площадки:

1. Разположението на площадката, да е леко и безопасно достъпна. Желателно е по пътя към площадката да няма улици с интензивно движение (най-малко в близост до входа й). Проектантите трябва да помислят над това къде ще бъдат паркирани автомобилите на родителите и къде ще бъдат оставяни детските и инвалидните колички.
2. Сянка. Ако на площадката или около нея няма дървета, то е необходимо да се създадат по изкуствен начин. За горещата България това е просто задължително.
3. Екологична безопасност. В близост не трябва да има предприятия с вредни отпадъци или други токсични заплахи, а също и отровни растения и др.п.
4. Разликата във височината може да бъде използвана за създаване на по-интересно пространство за игра. Не е нужно да идва булдозера и да срутва хълмчето, ако върху него може да се построи стълба, мост, система за катерене или нещо друго.
5. Дренаж. Препоръчва се използването на такава дренажна система, която няма да повлияе на общата безопасност на площадката, но в същото време осигурява добро оттичане на водата и дълго просъществуване на местата за игра.
6. „Разделение на труда“. От рано трябва да се помисли как децата ще играят на различните участъци на площадката, така потоците от деца да не се сблъскват.
7. Население. Трябва да се пресметне колко приблизително хора ще посещават тази или друга площадка, а също така да се балансират пропорциите на местата със съоръжения и свободното пространство. Грубо казано, къде децата ще се търкалят в пясъка, къде ще тичат, къде ще са разположените майките с количките, без да се подлагат най-малките на постоянен риск от преобръщане. За родителите трябва да бъдат предвидени скамейки, тоалетна (!), сянка, източник на вода(!!).
8. Годност на площадката за деца (и не само) от различни възрасти. За да може докато внучките спокойно скачат на дама, а внуците вземат на абордаж катерушката, техните дядовци да играят домино или шах.

Има и точка, в която се препоръчва растящите в близост до площадката големи дървета, да бъдат пригодени за безопасно катерене.

Това са само няколко препоръки. Както виждате те обхващат буквално всички сфери – от безопасност и комфорт до „зрелищност“. Това фактически е неголямо социално и маркетингово изследване съчетало и грижата за децата. В гр. Пърт – столицата на Западна Австралия, дори има специален сайт, посветен на най-добрите детски площадки. Вярно, че тези норми не са узаконени, но в много от държавите обществото е такова, че ще следва препоръките, просто защото са разумни.

Искам да ви покажа няколко детски площадки, които срещнах по време на пътешествията си и които ми харесаха. Веднага ще забележите, че се различават от българските.

Детска площадка около Бъкингамския Дворец в Лондон.

В Олимпийския парк в Лондон. Никакви типови „катерушки“.

Парк „Гъливер“ във Валенсия. Като лилипутите на Суифт, децата се крият в ръкавите на сакото му. Това е съвместен проект на архитекта Рафаел Ривера и художника Маноло Мартин.

Разбира се, да се строят типови площадки е по-лесно. Купили цветни катерушки за целия град, сложили отметка – готово и това е. Чиновниците дават медали за количество поставени площадки, а не за тяхното качество. Още повече, че да се направи хубава площадка не винаги струва скъпо. Да, сега, когато няма търсене на добри детски площадки, те са скъпи. Но когато пазарът се промени, чиновниците трябва да помислят, какво в действителност е необходимо за децата.

Изпратете линк с този пост на вашия кмет, областен управител или депутат. Нека да видят как е правилно да се строят детски площадки. Вероятно тогава и нашите междублокови пространства ще се подобрят.

Източник: urban.livejournal.com



Теми   детски площадки

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.