Често се срещам с хора, които са на по 20, 30, 40 години, но само на документи. Отвътре те все едно са застинали в детските си години и до сега чакат любовта, която не са получили тогава. И остават там, докато не се научат самостоятелно да намират удовлетворение от себе си.
Застиваме във възрастта, в която не сме получили нужната ни любов.
Във всяка възраст имаме определени потребности, следователно грижата и любовта на родителите за всяка година от живота ни са специални.
Доверието се формира в най-ранна детска възраст, затова любовта към детето се изразява в трепетната грижа на майката към нуждите му. Ако в тази възраст майката е била ненадеждна и е отблъсквала детето си, то това може да формира у него мнителност и страх от сближаване.
В по-зряла възраст е много трудно да се установи контакт с такива хора, в отношенията си към другите те често проверяват доверието на партньорите си. В отношенията си с близките могат да се чувстват беззащитни и уязвими.
По-късно, когато детето е на 2-3 години, то се учи на самостоятелност и самоконтрол. Ако родителите пречат на развитието му, например от нетърпение непрекъснато вършат това, което детето вече може и само да прави, или обратното – очакват от детето да прави неща, за които е още малко, то родителите формират в него чувство на срам. А ако те прекалено много обгрижват детето и по този начин остават глухи за истинските му нужди, детето започва да се съмнява в способността си да контролира заобикалящия го свят и да се контролира.
В зряла възраст, такива хора са неуверени, мислят си, че останалите постоянно ги преценяват, че се отнасят към тях с подозрение и неодобрение. Също така могат да развият обсесивно-компулсивни симптоми или параноя и страх от преследване.
Любовта към децата между 3-6-годишна възраст се изразява в поощрение на самостоятелността им, в подкрепа на инициативата му, признаване на правото им на любознателност и творчество. Ако родителите не позволяват на детето да проявява инициатива и не му разрешават да действа самостоятелно, то се развива чувство на вина.
По този начин в зряла възраст тези „големи деца” са нерешителни и неуверени, неспособни са да си поставят цели и да ги постигат. От друга страна, постоянното чувство на вина може да стане причина за пасивност, импотентност или фригидност, а също така и за проява на психотично поведение.
При децата трудолюбието се формира в ученическа възраст. Ако в този период детето се съмнява в способностите си или в статуса си сред връстниците, това може да повлияе на желанието му да учи, а също така да формира чувство за непълноценност, която с течение на времето ще убие увереността в способността му за ефективно функциониране и водене на пълноценен живот.
Ако децата възприемат училищните си достижения като единствен критерий, по който ги оценяват, в зряла възраст могат да се превърнат в „работна сила” в установената от обществото йерархия.
Предлагам да протегнете ръка на детето във вас и да му помогнете да порасне. За тази цел намерете ваша детска снимка или просто си представете детето, което се крие във вас. На колко години е? Как изглежда? За какво си мисли? Какво го тревожи?
Поговорете с него.
Вземете лист хартия и два розови молива: единият в дясната ръка, другият – в лявата. Ако сте левичар, по с лява ръка пишете от името на зрялото си Аз, а с дясна ръка пишете от името на детето във вас. Обратно е, ако сте десничар.
Този диалог е само между вас двамата. Кой от двама ви ще започне първи? Как ще започнете диалогът? Отговорите, които може да получите, ще ви удивят.
Сега, след като открихте детето в себе си и започнахте да общувате, е време да установите Онези отношения с него. Общувайте толкова, колкото му е необходимо. Попитайте го, какво не му достига. Дайте му това, за което моли. Говорете му с топли, мили думи, дайте му любов.
НАЗАД
