Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, г-жо Ненкова. Аз съм на 13 години. От 2 години планирам като стана на 19 да замина за Лондон. Знам, че съм много малка да мисля отсега за такива неща, не му е времето, но аз много искам да отида. Проблемът ми е родителската подкрепа. Знам, че е нормално на моята възраст да се притеснявам за такива неща, но отворя ли тази тема, че искам да замина, те ме отрязват. От няколко седмици все си мисля, че те са прави, че е по-добре да си остана в България, защото там не е както си го представям и едва ли веднага ще ми провърви. После си казвам, че ще замина на всяка цена, че там ще успея. Но после те пак ми казват, че нищо няма да стане. Объркана съм от това дали трябва да последвам мечтата си или да послушам родителите си. Моля Ви, кажете ми какво да направя! Дотогава има много време и най-вероятно ще кажете, че ще се появят и други мечти. Но аз знам, че тази ще си остане.
С.
Здравей, мила С.,
благодаря ти за интереса към моята рубрика и за казуса от живота ти, който споделяш с мен. Различните гледни точки, различните идеи за живота– на децата и техните родители - е изключително актуална тема, особено в последните години.
Как порастваме и какво се случва с нашето познавателно развитие по време на юношеството, можем да прочетем в работата на Жан Пиаже, швейцарски психолог и философ.
Според Пиаже, на около 11 годишна възраст младите хора навлизат в етап, в който развиват способността за абстрактно, системно, научно мислене. В този период се засилва и способността на юношите да разсъждават върху собствените си мисли и това, комбинирано с физическите и психологическите промени, през които преминават, означава, че те започват да мислят повече за себе си.
Характерно за младите хора на този етап от живота им е, че при вземането на решения, те по-често от възрастните (които също имат трудности) разчитат на добре заучени интуитивни преценки. Като „начинаещи” в много преживявания, те нямат достатъчно познания, за да прогнозират потенциалните резултати. Освен това юношите често се изправят пред редица сложни ситуации, включващи конкуриращи се цели, както например е в твоя случай – как да осъществя мечтата си и в същото време да остана в добри отношения с родителите си и да получа тяхната подкрепа.
Мила С., разбирам твоето объркване: „…дали трябва да последвам мечтата си или да послушам родителите си”. На тази възраст вземането на сериозни решения е трудно и е важно родителите ни да застават до нас и да ни подкрепят. Родителите обаче не винаги са готови да приемат идеите ни за живота, страхуват се да ни пуснат далеч от семейното гнездо, понякога не приемат мечтите и амбициите ни сериозно, смятат, че те по-правилно преценяват кое е най-доброто за нас и ни третират като деца, които нищо не разбират от живота с цел да ни предпазят от грешки и нараняване. Това пречи на взаимоотношенията между родители и деца, често децата се чувстват неразбрани, неприети, подценени, а това понякога води и до действия „напук” и „на инат” от тяхна страна.
Все още има достатъчно време пред теб за да обмислиш мечтата си. Ти си на 13 години и това е времето да мечтаеш, да развиваш себе си, да учиш сериозно английски език, който да ти помогне да осъществиш плановете си. С всяка изминала година ще ставаш все по-зряла, ще имаш много нови идеи, ще сменяш перспективите си. Дали тази мечта ще остане актуална за теб през следващите 5-6 години, не знам, но е важно за вас като семейство да осъзнаете, че споровете са безсмислени и по-скоро влияят отрицателно на семейните отношения.
Препоръчвам ти да разгледаш и изследваш своята идея за заминаване в Лондон на чисто рационално ниво. Напиши всички „за”и „против” заминаването. Помисли и опиши как виждаш живота си след 5 години – в Лондон и като алтернатива – в България. Оцени всяка от възможностите от гледна точка на мечтите ти за живота като цяло – какво искаш да постигнеш. Би било чудесно да поговориш с хора, които са живели или живеят в Лондон, да им зададеш всички въпроси, които те вълнуват за начина на живот там. Би могла дори да помолиш родителите си в удобен момент да отидете на семейна ваканция в Лондон, което много би спомогнало за диалога помежду ви. Препоръчвам ти в спокойна обстановка да обсъдиш с родителите си резултатите от проучванията си и да изслушаш техните аргументи и да не бързаш с окончателните решения.
Мила С., не се страхувай да мечтаеш, да се променяш и да споделяш идеите си със своите близки! Желая ти успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
