Децата НЕ МОГАТ ДА се разболяват. Разболяваме ги ние, родителите.
До седем годишна възраст децата са истинска емоционална гъба, тъй като все още нямат напълно развит неокортекса, са особено чувствителни към емоциите, които са техния език, а също така възприемат емоциите чисто, без всякакво замърсяване.
И така децата, чрез болести и симптоми, които имат, отразяват нашите собствени ни несъзнавани конфликти. Децата са най-обичаното наше огледало.
Едно Дете, което често има стомашни болки, изразява трудността на майката да асимилира нещо, което и се случва. Дете, което е болно от бронхит или което има астма, отразява токсичната среда у дома и трудности в отношенията в непосредственото му обкръжение. Или дете с чести отити изразява раздразнение на майката, която чува неща, които не иска да чува ...
Оставяйки назад вината, ако искаме да помогнем на нашите малки деца да растат по-здрави, ако искаме да им избегнем страданието, трябва да се погрижим за самите нас. Трябва да осъзнаем нашите емоции, да изказваме как се чувстваме, да говорим, да търсим помощ...но преди всичко, никога да не правим така, сякаш никога нищо не се случва, защото Те, ДЕЦАТА, усещат чрез своята невинност много повече, отколкото ние си мислим и Те, ДЕЦАТА, са готови да ни показват неуморно нашите скрити неизказани емоции. Ще е прекрасно да използваме възможността да им разказваме как се чувстваме, за да може Те, Децата, да разграничат коя емоция не е тяхна и да започнат да назовават емоциите, които усещат.
Всичко, което се случва с бащата, детето също го отразява, но чрез емоционалното състояние на майката. Например, ако бащата остане без работа, но майката не се притеснява, защото е убедена, че бащата ще си намери скоро друга работа, въпреки че бащата може да се чувства много отчаян, изнервен, депресиран, детето ще соматизира емоционалното състояние на майката.
От зачатието до седем годишна възраст, децата соматизират емоционалното състояние на майкта. И от 7 до 14 годишна възраст, решаващо значение има бащата.
Източник: www.bionevroemocia.com
НАЗАД
