Проследявайки промените през вековете, дефинирането на съвременния идеал за женска красота става все по-трудно. Когато за пореден път започнете да се съмнявате в привлекателността си, не забравяйте колко относително е всичко!
Вижте как се е променял идеалът за красота през различни епохи:
Древен Египет
Нека да започнем от самото начало. В древен Египет цари равенството между половете, обществото е разкрепостено и свободно. Но в същото време идеалът за женска красота в тази епоха е много категорично определен - стройно тяло, удължена талия и тесни рамене, дълга черна коса, класически строги черти на лицето и изразителни очи, очертани с черен молив.
Древна Гърция
Идеалът на женската красота можем да видим в оцелелите древногръцки скулптури и по-специално в скулптурата на Афродита. В това време активно се насърчава идеята за физическо съвършенство, гърците дори изчисляват красотата на женското тяло по формула, която отчита съотношението между размера на краката, ръцете и други части на тялото едни към други. Лицето на гръцките красавици трябва да бъде симетрично и гладко, с големи очи и прав нос. За идеалният тип фигура се смята тази с форма на круша или иначе казано такава с малки гърди, но пълни бедра.
Идеалът за красота през Средновековието
В Средните векове отношението към външния вид в сравнение с древността значително се променило. Красотата в този период се счита за греховна. Все пак съществувал някакъв идеал, според който девойката трябвало да бъде с много бледа, белоснежна кожа, а тялото й слабо и измъчено. Удължено овално лице в рамка от руса коса на вълни. Устата е малка и скромна, очите - големи и леко изпъкнали. За да се постигне тази бледост, жените не само втривали лимон в кожата на лицето си, но и си правели кръвопускане. През Средновековието много от дамите бръснели веждите си. Това била и причината портретите на красавиците от онези времена да изглеждат доста странни.
Възраждане
Класически примери за идеал на женската красота през Ренесанса били Мона Лиза и Венера на Ботичели. И тук присъствала същата бледост и високо чело, но изражението на лицето станало по-загадъчно, а косата вече пусната свободно. Пищната и сочна фигура станала една от основните ценности на този период. Пълните ръце, широките бедра, меките и гладки черти - всичко това се ценяло изключително много по време на Възраждането. Що се отнася до прическата - идеалният вариант била светла коса на вълни.
Барок и рококо
Периодът 17-18-ти век диктувал нови правила за женска красота. Едно от най - важните неща била тънката талия. Настъпила ерата на корсетите, като някои жени успели да свият талията си до 33 см. При това с корсета винаги вървяло и много дълбокото деколте. Красавиците внимателно се пазели от слънцето, защото на мода била снежнобялата кожа. Портретите на дамите от онова време, които били увити в дантела, напомнят за красиви фигурки от порцелан.
19-ти век
Дошло ред на времето в стил ампир, когато се оценявала естествената красота. Момичето трябвало да бъде стройно, с лека рокля от муселин, с големи очи и бяла кожа. В същото време през 19-ти век имало и друга тенденция - пищна рокля със стегнат корсет, в изискан стил. И при единия и другия стил на мода властвала т.нар болезнена женственост: бледо лице, слабо и привидно измъчено тяло.
20-ти век
Тази епоха ни дава много и различни идеали на женската красота. През 20-те години на мода бил момчешкия вид – корсетът бил забравен, ценяла се момчешката фигура с малки гърди, като за първи път от много векове, жените започнали да носят къси прически.
През периода между 30-те и 50-те години, в ерата на златния Холивуд, женствеността се върнала обратно на мода. Фигурата "пясъчен часовник" с тънка талия, големи гърди и обемисти бедра, подредени къдрици, дълги мигли, руж и червени устни, била най-предпочитана. Идеал за красота през тази епоха била вечната Мерилин Монро.
През 60-те години най-популярният модел била Туиги - със стройно тяло, дълги крака и малки гърди. През 80-те идеалът отново се променил: аеробиката е на мода и супермоделите били високи, атлетични и стегнати. Към 90-те идеалът леко се изместил в друга посока - болезнената слабост и блед вид били на мода.
21-ви век
Съвременният идеал за красота е доста сложно понятие. Днес се цени стройният и здрав вид, но не анорексичната слабост, както през 90-те. Плосък корем, големи гърди и стегнато дупе се считат за идеалния вариант. А както знаем всичко това наведнъж е почти непостижимо или поне се изисква мнго голяма дисциплина и воля. За щастие, все повече хора приемат идеята за естествената красота в цялото ѝ многообразие.
НАЗАД
