„Следобедните дрямки в дома ми са на изчезване. Предполагам, че това е така от няколко месеца, но едва наскоро започнах да го забелязвам. В някои дни съм готова да дам всичко само и само да получа един час тишина... или поне 7 минути спокойствие“, пише майката на четири деца Джени Уебинг. Въпреки че никак не е лесно да се грижиш за четири малки деца, тя иска да ни напомни, че децата са прекрасен дар от съдбата и понякога най-хубавите възможности в живота ни носят пелени.
Когато Джени била студентка, си мечтаела как един ден ще бъде перфектната съпруга и майка. Тя четяла книги със съвети и предвидливо си подчертавала важните пасажи, които един ден ще ѝ бъдат от полза в семейния живот. Каква заблуда! Нищо от тези лъскави съвети не се оказало полезно. „Всеки ден представата ми за перфектната майка се срива, особено когато в ъгъла те чака една купчина дрехи, а през нощта се молиш някой друг да чуе плача на бебето ти (да, скъпи, теб имам предвид).“
„Някога си мислех, че бракът се състои от романтични саможертви, взаимно сбъднати мечти, сигурност, спокойни вечери на свещи и приятни ваканции. Не ме питайте как си бях въобразила такива неща, просто така си мислех. Представях си как за нула време ще сваля килограмите, натрупани по време на бременността, ще пия спокойно кафето си, докато наблюдавам как децата ми си играят послушно в двора. И да, днес децата ми си играят на двора, но са полуголи, покрити с трева и омацани в кал, защото безразсъдно им бях връчила градинския маркуч, за да си поиграят. Кога ще се науча?
През последната година наистина осъзнах колко малко от това, което си бях представяла, е истина. Преди си мислех, че ще имам 2-3 деца, ще се разбирам с всички тях без думи и те ще обичат домашно приготвените органични пюрета, забъркани от стройната им и грижовна майка. А и също така си мислех, че ще ходим на много ваканции заедно.
Но ето че днес нито мога да се нарека стройна, нито четирите ми деца обичат органичната храна, вместо това днес едното гонеше останалите с нечие чуждо брауни в ръка. Освен това не просто не ги разбирам без думи, понякога ми е трудно да ги разбера и с думи, да не говорим, че никое от тях не може да стиска, колкото и да се налага.
Но това няма значение. Трудностите, неразбирателствата, недоразуменията - нямат значение. Животът ми е богат, богат на моменти на обич. Изпълнен е с възможности и радост, която просто носи пелени.“
НАЗАД
