Въпреки любовта, която винаги ще имаш в сърцето си запазена за майка си, знаеш, че връзката ви преминава през своите възходи и падения, както всяка друга връзка в живота ти. Като дете нямаш друг избор, освен да си напълно зависима от нея. После, когато навлезеш в тийнейджърските си години, й се ядосваш постоянно, а когато се изнесеш от вкъщи разбираш колко важна е всъщност тя за теб. И двете знаете, че връзката ви никога не е била и никога няма да бъде напълно съвършена, но любовта, която си имате една към друга, остава силна през всички възходи и падения.
Ето как взаимоотношенията ти с майка ти се променят с течение на годините:
Когато си малко дете, мама е целият ти свят
Като дете, очевидно нямаш много избор, когато става дума за връзката с майка ти. Буквално се нуждаеш от нея за всичко. Когато си дете, мама е просто съвършена. Нейното готвене е най-доброто на света и няма нищо по-утешително от миризмата на нейния парфюм. В това време от живота си, не знаеш друг начин да погледнеш майка си, освен като свой собствен супергерой.
Когато станаш тийнейджър и започнеш да я мразиш
В действителност не я мразиш наистина, но започваш да я обвиняваш за всяко нещо, което не е наред с живота ти. Тя е пречката, която застава на пътя ти когато искаш да боядисаш върховете на косата си в лилаво или когато настояваш да ползваш телефона си на масата за вечеря, защото момчето, по което си падаш, каза, че ще ти "пише по-късно”. Все още се нуждаеш от нея в живота си, но си убедена, че не е така. Дори обмисляш да избягаш от вкъщи, за да се спасиш от домашните правила. В дните, в които не я "мразиш", имаш отчайваща нужда от нея. Когато с най-добрата ти приятелка се скарате за поредната глупост, майка ти си остава единственото рамо, на което можеш да поплачеш. В крайна сметка осъзнаваш, че се нуждаеш от нея и я обичаш, но не би го признала на никого, дори на себе си.
Едва когато станеш възрастен и напуснеш дома си, разбираш какво значи тя за теб
Независимо дали си се изнесла, за да бъдеш по-самостоятелна, или си заминала в колеж, тогава наистина разбираш какво значение има майка ти в живота ти. Растоянието помежду ви те кара да оцениш всичко, което тя прави за теб. Най-накрая достигаш до извода, че тя е човешко същество със собствен живот и здраве, с недостатъци и силни страни, точно като теб. Да, малко е досадно, че иска да й пишеш поне веднъж на ден, за да знае, че си добре,но в същото време си развълнувана да й разкажеш за всичко, което се случва в живота ти. Сега, когато тя не диша във врата ти за всяко решение, което правиш, ти се иска да й кажеш за предстоящото интервю за работа или за философския клас, в който туко що се записа. Наистина започва да ти липсва и най-накрая разбираш, че тя е един от най-важните хора в живота ти, винаги била до теб и винаги ще бъде.
НАЗАД
